Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Николай Василев: Правителствата на Радев и на „промяната“ покориха нови висоти – дефицит, дълг, декемврийско харчене

Мрежата

Николай Василев: Правителствата на Радев и на „промяната“ покориха нови висоти – дефицит, дълг, декемврийско харчене

Снимка:

Като видях излишъка до ноември - достоен за олимпийски златен медал, си рекох, че епохата на "промяната" може да бъде по-различна от предишните. За поредна година призовах да завършим годината без дефицит и да няма налудничаво харчене през декември. От него ползите са спорни, а разхищенията в особено големи размери - безспорни. Заблудил съм се - колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите. Финиширахме с дефицит от -3%. Боли ме по две причини:

Можехме да имаме нулев дефицит, както бих предпочел

Можехме да използваме милиардите за по-смислени неща и по по-прозрачен начин

Думите "разхитителен бюджет" бяха на Президента

Той ги изрече в края на 2020 г. относно рекордния Бюджет-21 с рекорден дефицит. Подкрепях мнението му. Оттогава изтече много вода. Неговите служебни кабинети и сега новото правителство покориха нови висоти във всички дисциплини - по брой актуализации, по размер на бюджета, на дефицита и на дълга, а сега - и по размер на декемврийското харчене.

През декември 2021 г. кабинетът потроши повече, отколкото през 2020 и 2019 г.

Под 7 млрд. лв. през декември 2019 г., под 8 млрд. през декември 2020 г. и към 9 млрд. през декември 2021 г. Твърдя, че над половината от тези суми имат следните характеристики:

Не са за текущи нужди (заплати, издръжка), които няма как да бъдат избегнати.

Обществеността не знае за какво се използваха милиардите. Парламентът - също. Въпреки интереса ми към темата, и аз нямам идея къде потънаха поне десетина милиарда от тези общо 24 млрд. за трите години.

Ако ред по ред, милион по милион попитаме гражданите съгласни ли са да се направят тези разходи за сметка на дефицити и нови дългове, ще предизвикаме много по-различно настроение от сегашното захаросано безразличие.

Бюджетната "промяна" дойде с множество антииновации

За пръв път служебно правителство актуализира бюджет - към харчене, естествено. Тезата беше "Вода газим, жадни ходим". Тази "вода" под формата на впечатляващо нисък държавен дълг беше грижливо събирана капка по капка две десетилетия, особено през 1997-2008 г., а сега лековато я прахосваме.

За пръв път служебно правителство променя данъчна политика (с позицията си за покачване на данък печалба за големите фирми до 15%) и пенсии в средата на годината (вече над половината пенсионери получават еднаква пенсия). Апропо -всички партии, които в предишния парламент се спуснаха по популистката пързалка на актуализацията, след това катастрофираха на изборите.

Да припомня също, че служебният кабинет гръмко се захвана с Плана за възстановяване и очакваше от Брюксел над милиард лева по него, които бяха заложени в бюджета. Стана като с рибата и тигана.

Само две седмици след актуализацията служебното правителство заяви, че иска нова такава през декември. Т.е. умеем да планираме само за две седмици напред.

За пръв път посрещаме Нова година без бюджет.

Почти за пръв път очевидни разходи за следващата 2022 г. се осчетоводяват за предходната 2021 г. - пенсионни добавки, енергийни компенсации. Никой ли не забелязва, че с това се нарушават маса принципи на публичните финанси? Какво мислят ЕК и Евростат по темата? А експертите в Министерството на финансите? Какво пречеше просто да се заложат в Бюджет-22? А, сетих се - управляващите така или иначе планират огромни разходи за 2022 г., че решиха да "скрият" и тези допълнителни милиард-два.

За пръв път казваме предварително, вкл. в коалиционното споразумение, че през юни пак ще има актуализация. Иронично предлагам да има редовни актуализации на всяко тримесечие и извънредни помежду.

Как реагират благосклонните коментатори?

Едно от заглавията беше: "МФ очаква бюджетът да излезе на по-малък от планирания дефицит". Да, вярно е. Все едно да планираме да загубим мача с 0:5 и да представим резултата 0:4 за голям успех. Чувствам се като в късния соц с вица, че Брежнев се класирал втори, а Рейгън предпоследен - в състезание, в което участват само двамата.

Постоянно се сещам за думите на Маргарет Тачър: "Не е щедрост да се раздават чужди пари"

Имаме ново управление и нова вълна на оптимизъм - дотук добре. През цялата 2021 г. се ускоряваше тенденцията за раздаване на милиарди на всички социални групи. Спомням си и друг цитат от мюзикъла "Евита" - "Докато парите продължават да прииждат, не питаш как". Приличаме на фамилия, която получава щедри коледни подаръци - нужни или не, приоритетни или не. Нали са подаръци - "На подарен кон зъбите не се гледат". Първоначално си въобразяваме, че парите са дошли от въздуха, от извънземните - все тая. Като разберем обаче, че за целта семейството е взело пореден потребителски кредит (допълнителни 5 млрд. дефицит само за декември), който сега ще трябва да изплащаме всички, настроението може да се влоши. А като анализираме какво всъщност си купихме и на кого го подарихме - недоумението може да премине в разочарование.

Магистралите ли построихме? Ударно 100 нови детски градини ли? Детската болница ли? Медицински и спасителни хеликоптери ли купихме? Национален стадион за чудо и приказ ли издигнахме? Лаптопи и таблети за социално слабите ученици ли? Бронирани машини за армията ли? Всички тези проекти едновременно може и да не струват 5 милиарда! Добавете и своите други 1001 мечти за модернизацията на България. Отговорът е: None of the above. Нито едно от тези неща. Нито през декември 2019, нито декември 2020, нито декември 2021 - декемврийските харчове винаги са за друго и никога не знаем за какво.

Трябва да правим разлика между нуждите на обществото и целите на върхушката

Ако въпросът е колко да харчим за социални разходи, за подкрепа на бизнеса или за борба с пандемията, дебатът е един.

Ако въпросът обаче е да не би през декември поредното правителство да обслужва други интереси - подаръци за конкретни фирми, неосъществени ремонти на язовири и свлачища, милиардни аванси за непостроени обекти... - ситуацията е съвсем друга. От дългогодишните си наблюдения твърдя, че през декември преобладава второто. Затова през лятото споменах идеята за "общественопоръчкова диета" през декември. Ама друг път - никой не иска да чуе за диета по празниците, само гузно гледаме щетите през януари.

Призовавам да бъде публикуван списъкът на декемврийските харчове за 2019-20-21 г. и да има дебат

Информацията да включва и какви са обществените поръчки - инхаус, аварийни и други маймунджилъци без конкурси.

Какви изненади да очакваме от Бюджет-22?

МФ вече заяви - дефицит от 3% от БВП без извънредните мерки за пандемията и за енергетиката. А заедно с тях - колкото повече, толкова повече. През лятото новите управляващи нарекоха политиката си "по-балансиран подход към бюджета". Аз пък го наричам популистки и разхитителен.

Ето моя прочит и прогноза:

Стартираме с "нормална база" от -3% дефицит или резултат 0:3.

С милиардите, на които ще сложим етикет "пандемия" (тук може да се набута всичко) или "цени на тока", става към -5% дефицит или резултат 0:5.

С актуализацията през юни ще преизчислим и вдигнем социални разходи с нови 3 милиарда (е, няма да правим цяла актуализация и да загубим нови 2 месеца обществена енергия за триста милиона, нали?) - стават -7% дефицит или резултат 0:7. Ехо, това вече са 10 милиарда дефицит и нов дълг!

През септември ще има идеи за нова "спешна и абсолютно необходима" актуализация. Но МФ "отговорно" ще се противопостави с призиви за дисциплина. Или не.

Възможно е Евростат и ЕК да ни принудят да осчетоводим разходите, които споменах по-горе, за 2022 г. Ето ни с -8% дефицит или резултат 0:8.

Тези цифри не включват евентуалните натрупани загуби в държавната енергетика, както и евентуалните нови разходи за държавни предприятия.

Нека палим свещичка да не се случи нещо извънредно през 2022 г.: 1) война на 500 км от нас в някоя от три възможни посоки; 2) нова версия на коронавируса; 3) мигрантска вълна; 4) природно бедствие; 5) рецесия, енергийна криза. Защото тогава на дълговия фронт ще стане наистина интересно.

Може би ще има и добри новини. Инфлацията ще повиши номиналния БВП, а оттам и бюджетните приходи. Усилията за повишаване на събираемостта може да дадат резултат, както през 2021 г.

Накрая на годината ще завършим например с 0.8% по-нисък дефицит от планирания след поредната актуализация и ще обявим това за голям успех. Ще се похвалим, че няколко държави в ЕС имат още по-голям дефицит от нашия. Ще обещаем, че в средносрочна перспектива ще премахнем дефицита. Е, Франция, Италия и Гърция обещават това от средата на миналия век, но там опитите продължават...

Най-често споменаваните думи през годината ще бъдат Промяна и Реформа.

Еврозоната?

Под въпрос е дали за новите управляващи това изобщо е приоритет.

Плоският данък?

Има опасност скоро да оставят и него в историята. Това за мен ще е моментът да поискам оставки.

Като гражданин бих искал да благодаря на две групи хора

На достойния български бизнес и на работещите, които съвестно плащат своите данъци и осигуровки, не се оплакват и не искат нищо от държавата. Благодарение на техния труд и отговорност приходите са високи.

На финансовите министри Светослав Гаврийски, Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов, които в много по-трудни времена избраха да бъдат бюджетни патриоти, а не Дядо Коледа. Благодарение на техните усилия държавата е в добро финансово състояние. Засега.

***

Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.) и "Кариера или не" (2018 г.).

Николай Василев с коментар за business.dir.bg 


Топ новини

виж още

Актуална тема