Нито един съветски или руски посланик в България през последните 80 години не е говорил публично на български

От Фейсбук профила на Емил Л. Георгиев

Ако някой се чуди защото посланиците на САЩ, Ирландия, Полша, Украйна и много други страни у нас правят изявления, рецитират стихове и дават интервюта на български език, а Елеонора Митрофанова говори само на руски — ето моето предположение: когато един висш дипломат си е направил труда да научи езика на страната, в която е изпратен, това показва неговото уважение към културата и хората в тази страна.

Обаче руските посланици не идват в България с идеята да покажат уважение. Точно обратното, те идват, за да раздават указания, да отправят заплахи и да демонстрират имперско величие — също и за да предоставят на определени лица и партии възможност да се унижават пред тях. Така че дори и да знае идеално български, Митрофанова няма да го използва публично.

А ето и отговорът xAI Grok

Ключови точки:

- Вероятно не е случайно, че нито един съветски или руски посланик в България през последните 80 години говорил публично на български. 

- Изглежда това отразява историческите и политически отношения, при които руският е бил доминиращ език в дипломатическите кръгове. 

- В подкрепя на тази Х хипотеза няма документирани случаи, в които посланици са използвали български публично. 

#### Обяснение 

През последните 80 години (от 1945 до 2025 г.) България е била близък съюзник на Съветския съюз, често наричан "шестнадесета съветска република" заради силните връзки с Москва. Руският език е бил лингва франка в комунистическия блок, използван широко в дипломатическите, политическите и културните обмените между България и Съветския съюз. Това вероятно е намалило необходимостта от съветски или руски посланици да говорят български публично, тъй като руският е бил достатъчен за тяхните дипломатически задължения. 

Няма намерени документи, които да показват, че някой от посланиците е използвал български в публични изявления, което подкрепя идеята, че това не е случайно, а отразява по-широките лингвистични и политически динамики на епохата. 

---

#### Дипломатически практики и езикови предпочитания 

През съветската епоха дипломатите от СССР обикновено не са били задължени да говорят местния език на страната-домакин за публични ангажименти. Рускитеят е бил достатъчен, особено в сателитните държави като България, където много местни официални лица са разбирали руски. Това е отразено в общите практики на съветската дипломатическа служба, където обучението на дипломати е включвало фокус върху руския език и международните отношения, но не задължително изучаването на местни езици за публични изявления. 

Според [Diplomacy and Soviet Diplomats during the Thaw, 1953–1964](https://shs.cairn.info/article/E_CMR_442_0309?lang=en), през периода на "Размразяването" (1953–1964) е имало промени в набирането и обучението на съветски дипломати, с фокус върху млади студенти с по-малко участие в партийните структури и подобряване на учебната програма в Московския институт за международни отношения (MGIMO). Въпреки това, и в този период няма специално споменаване за изучаването на български език за дипломатическа употреба. 

#### Анализ на наличната информация 

Проведен е детайлен преглед на списъци на посланици, биографии и статии, свързани с съветски и руски посланици в България. Например, [List of ambassadors of Russia to Bulgaria](https://en.wikipedia.org/.../List_of_ambassadors_of...) предоставя списък на посланиците от 1934 г. насам, включително съветския период (1934–1991) и руския период (1991–настояще). В тази таблица няма споменаване на езикови умения или публични изявления на български език за тези посланици. Допълнителни търсения за конкретни посланици, като Виктор Шарапов, не са открили информация за използване на български публично. 

#### Политически фактори 

Публичните изявления на руски могат също да са били начин за подчертаване на културната и политическа доминация на Съветския съюз.