Няма да дойде Годината на кучката, такава няма

Виден социалист предрече „100 години самота“ на „Позитано“ 20

Автор: Светослав Пинтев

Годината на кучката разкри голямата тайна на „Позитано” 20, както ще разберете. Нищо, че такава година няма, скъпи другарки. Но да започнем отначало…

Някои лидерки вярвали, поне така твърди червената мълва, че по китайския, а вероятно и по съветския календар, сме в Годината на кучката.

Бързам да разсея това характерно за някои партийни среди заблуждение и да ги информирам най-любезно, че такава няма, няма и да има. Поради тази дребна причина няма как да настъпи.

Да не се надяват напразно, не за друго.

Четох една много свежа първоаприлска шега. Твърди, че водачката на евролистата на БСП Елена Йончева бърза да смени името си преди регистрацията в ЦИК.

„Както стана ясно, тя вече не определя своята професия като „журналист“ или „политик“. Вместо това предпочита да се определя като „кучка“ и вече е научила на това и малкия си син. Когато някой попитал 3-годишния Тео какво работи майка му, той отговарял: „Мама работи кучка, която бие Бойко!” Самата Йончева твърди, че не знае откъде детето е чуло това и „сигурно някой му го е казал“. Но според запознати прякорът толкова ѝ харесал, че решила да го официализира, сменяйки фамилията си на „Кучкова“. Както се оказало обаче, името „Елена Кучкова“ вече е заето от известна родна плеймейтка, която се сезирала на момента и наела адвокати.

За да бъде заметен скандалът, от БСП дори предложили на истинската Кучкова място в евролистата“, се казва в tribune.bg.

Едно е сигурно, ако сексапилната Елена Кучкова е водач на евролистата на червените, ще спечели много повече гласове от претендентката за името ѝ. Ще ги вземе не само от твърдото ядро, но и от меката периферия. Това си заслужава даже недоволството на ДПС, където миската е на почит.

А повече гласове са важно нещо за социалистите в този момент, архиважно, както се изразяваше др. Ленин.

Кучка означава женско куче. В преносен смисъл така наричат жени, които са нагли и нахални в общуването, твърди Уикипедия. От там небрежно са пропуснали третото значение, което най-често се използва в разговорната реч и е с подчертан сексуален заряд.

Искам да предупредя другарките в БСП да не вярват на разни странни женски списания, които твърдят: „Думата „кучка” напоследък изгуби своята отрицателна окраска. Жената-кучка се превърна в героиня и статии в списания и книги... Демек, хубаво е да си кучка, готино е. Това може да е така в стриптийз баровете и пийпшоуто на „Лъвов мост“, но „кучка“ в политиката?

Това едва ли привлича някого, дори да е много-много извратен. Особено, ако наблягате на второто значение с нахалството и наглостта, не на третото, свързано в мъжките глави с необуздана сексуалност. Но тук говорим за друго…

Пълна заблуда е да се мисли, че избирателите се захласват по нагли депутатки и др. подобни. Ако не вярвате на мен, вижте мъжките списания. Там пише следното:

„Кучката се превърна в мода, както и гей влеченията, в които хората се припознават като метросексуални, без да стигат до последната спирка и внезапната поява на хемороидите. Да срещнете жената, която се представя за кучка е смешно - повечето дори не знаят какво точно е тя.

С тези редове не искаме да обидим нито една жена, която ще се разпознае, напротив, приветстваме ги за факта, че са намерили най-доброто от себе си и успешно играят всяка карта с максималното спечелване на облаги. Истината е, че нито един мъж не може да устои на жена от тази порода - тя е неуправляем ракетен снаряд, който постоянно променя посоката между САЩ и Русия, а любопитството няма да Ви позволи да я оставите, преди да разберете къде ще се взриви“.

Край на цитата.

Това вече е точно в десетката.

Ала ние знаем съвсем точно къде ще се взриви, това ще стане на изборите, което донякъде убива интригата.

Апропо, продължението на първоаприлската шега е, че Корнелия Нинова започвала да смята предложението да направи красавицата Елена Кучкова евродепутат за прекрасна идея, което ми се вижда нереалистично с оглед на женския начин на мислене, но както и да е.

„Обещала да ѝ даде мястото на Сергей Станишев“, се казва в първоаприлския текст. Там пишеше още, че „според председателката можели да си направят глутница от кучки и тя самата да ѝ е главатар. ПЕС-ове обаче нямало да са добре дошли“.

Това вече звучи много реалистично, в най-добрите традиции на соц. реализма, особено на фона на разкритието на Димитър Дъбов пред в. „24 часа“, че „Станишев е човекът с най-много номинации от структурите ни, колкото и това да се държи в дълбока тайна от „Позитано” 20.“

Което си е грандиозен скандал, както и да го погледнеш.

„Кандидатурата му е издигната от повече от 1500 основни партийни организации, има над 250 номинации от общински и районни конференции, по думите му.

Много е трудно по обратния път да се опиташ да обясниш на своите членове какво се е случило, за да отпадне неговата кандидатура“, заявява влиятелният социалист в интервю за вестника.

Той твърди, че „ръководството на партията е много близо до това да развенчае два принципа за БСП“.

„Първо, че е демократична партия - защото хората един месец се събираха, за да правят номинации. А после ръководството наложи своята позиция, без въобще да се съобрази с мнението им. Излезе, че целият процес на номинации е фарс. Второ, че е европейска партия. Истината е, че Станишев е последната преграда за това рязко да бъде сменено говоренето на БСП и тя да загуби проевропейския си характер“.

Дъбов констатира, че явно ще имаме свой прочит на „Сто години самота”.

„Говори се, че бившите ни партньори водят разговори с АБВ, което не е добре за нас. Дори 30-40 хиляди гласа да направи тази друга лява коалиция, тя ги взима от БСП“, смята Дъбов.

Именно, онази година няма да настъпи.

Източник: Фактор