Обясненията на Никола Минчев се родеят със запотените розови четива в стил "50 нюанса европарламентарно"

От Фейсбук профила на Александър Симов

Обясненията на Никола Минчев за корупционния скандал се родеят със запотените розови четива в стил "50 нюанса европарламентарно".

Неговата версия звучи така: асистентът му Адам Мухтар го кани на мача между Андерлехт и Лудогорец в Брюксел. Поканите били от негов приятел (на асистента) понеже детето му имало рожден ден. Билетите, съвсем случайно, са за луксозна ложа и то на "Huawei". Минчев бил невинен, не знаел, че го набутват в такава корпоративна паяжина. Сега щял да съдейства на белгийските власти за изясняване на истината.

Значи - вкарват го в суперлуксозна ложа на стадион, там има представители на корпоративния гигант, той си говори с тях, но иначе е абсолютно невинен. Нищо не е подозирал. Китайците просто са го харесали като човек и политик и са искали да му вземат автограф и да си направят селфи с него.

Това е разказ в стил "Жюстин или неволите на добродетелта". Нека да ви припомня ироничното чудовище дьо Сад описва една героиня, която е въплъщение на ценностите и морала, но кой знае защо някакви мъже винаги злоупотребяват нездраво с нея.

Минчев няма опит като евродепутат, но би трябвало да знае, че такъв скъп билет едва ли е даден случайно. Случаят много ми напомня на онзи експеримент на бТВ преди много години, когато изловиха доста депутати да ходят на презентация на телефони "Верту" с идеята да получат безплатна бройка.

Случаят с Минчев обаче е по-голям и страшен. На петия си месец като евродепутат той вече посещава луксозни ложи на стадиони и претендира за невинност. Въобще версията "не знаех какво става, не подозирах нищо" е толкова глупава, посредствена и нелепа, че всъщност усилва подозренията към този евродепутат, отколкото да ги сваля. Ако не е знаел, значи трябва да си даде оставката поради безбрежна тъпота. А ако е подозирал, тогава е толкова виновен, че няма накъде повече.

А повечето медии в България с месеци се правеха, че такъв скандал няма, че едва ли не темата е съвсем дребна.

Трябваше европейската преса да се задвижи, за да може мелодрамата с Минчев да доплува и до нашите ширини.

Истинска медийна свобода.