Очевидно е, че до края на 2023 г. ще има нужда от нов дълг

От Фейсбук профила на икономическия анализатор Владимир Сиркаров

Възможността финансовото министерство да използва по-гъвкаво т.нар. фискален резерв стана повод за доста разнопосочни мнения от депутатите в бюджетната комисия. Тезата на министър Велкова е, че в момента законово е блокирана опцията за ползване на голяма част от фискалния резерв (малко над 10 млрд. лв. към края на май), а това поставя проблем пред ефективното управление на публичните финанси. Една част от депутатите, в това число Румен Гечев, изразиха обаче притеснения, че ако тези бариери бъда премахнати, може да се стигне до ситуация на бързо зануляване на кешовите баланси по сметките на бюджетните организации и целевите фондове, като т.нар. Сребърен фонд, вземанията от фондове на ЕС, ядрените фондове и тн.

Всъщност и двете тези имат адекватни аргументи в своя подкрепа. По своята същност и законов порядък фискалният резерв представлява сбор от редица бюджетни сметки, които са част от т.нар. единна сметка по Закона за публичните финанси. От 2000 г. Министерството на финансите има възможността да управлява общия ресурс без да се ограничава в текущото (през годината) стриктно поддържане на заложените лимити по отделните сметки, като целевите фондове. Ако тези средства не се ползват към определен период, то финансовото министерство може да ги използва за други разплащания, с ясния план за тяхното компенсиране в следващи месеци. Тази гъвкавост носи със себе си по-голяма ефективност и ефикасност. Тази възможност към момента е ограничена, което между другото влиза в колизия със Закона за публичните финанси.

Странно обаче, че не се засегна една важна тема:

Очевидно е, че до края на 2023 г. ще има нужда от нов дълг, на база разчетите на МФ за наличие на бюджетен дефицит. Възможността за по-гъвкаво управление на фискалния резерв, в ситуация на дефицитно харчене, поставя въпроса кога е по-удачно да се тегли нов дълг. Дали е по-добре първо да ползваме наличните средства и впоследствие да търсим финансиране или предварително да се изтеглят обеми дълг, с което да се поддържат кешови буфери.

Министър Велкова сподели, че в момента ситуацията на международните пазари е доста по-неблагоприятна от преди година и половина и доходността по евентуални емисии ДЦК ще са доста високи. Това е факт, но до края на годината тези ситуация няма да се промени – затягането на паричната политика от ЕЦБ продължава и преди средата на 2024 г. едва ли ще има понижаване на основните лихви. В този контекст идва риторичният въпрос каква рискова премия би поставил един инвеститор при: 1. държава с 10 млрд. лв. фискален резерв и 2. Държава с 3-4 млрд. лв. фискален резерв.

Решенията по тези теми се пренасят в ръцете на новия редовен кабинет, който се надявам да мине успешно гласуването в НС. Основните стъпки, които трябва да се направят:

- Мерки за максимално редуциране на бюджетния дефицит. В настоящата политическа ситуация, може би това е 2-2,5%. От макроикономическа гледна точка, в момента изобщо не трябва да говорим за дефицитно харчене, но…

- На база разчетите за годишния дефицит, да се предприемат действия за дълговото му обезпечаване възможно по-рано, с оглед рисковете за още по-високи премии до края на годината. Подобни решения могат да се вземат само след приемане на Закона за държавния бюджет за 2023.

- Дори да отпаднат рестрикциите за гъвкавото управление на единната сметка, фискалният резерв не трябва да пада под 6-7 млрд. лв.