Огнян Минчев: Изборът е "Аз съм българче" или чалга, насилие, омраза и примитивизъм

Принадлежността към всяка общност създава в нейните членове както положителни - благородни, така и негативни - осъдителни форми на идентификация с нея. Така е в семейството, така е в махалата, така е и в нацията. Всички ние имаме полза членовете на българската национална общност да споделят преобладаващо положителни форми на идентификация с нея. За съжаление, синдромът "пази Боже сляпо да прогледа" създава сред българските либерални интелектуалци и елитарни демократи реакции на снизхождение или открито презрение към всяка форма на българска национална идентификация. Не бих се връщал отново към причините за подобно "елитарно" отношение. Бих искал само да напомня. Националното чувство може да се засилва, да отслабва, да помръква или да се радикализира. Но то е неунищожимо докато съществува националната общност. Много опити са правени на "космополитна" основа да се "отмени" нацията, национализмът и националната държава. Всички тези опити се провалят - независимо дали са марксистки, глобалистки или други... Всичко, което е родено е достойно да умре (Хегел). Няма да бъде вечна и националната общност - някога тя ще бъде заменена от други общностни форми на човешка идентификация. Нацията ще отмре, но няма да сте вие тези, които ще я унищожите.