Огнянов: Защо „антикорупционният“ Пламен Узунов още не е подал оставка?

От Фейсбук профила на журналиста Любомир Огнянов

"Като заваляха разпечатки, та цяла неделя. Ден след ден, като матрьошки, излизат все по-любопитни и по-любопитни чатове, за които се твърди, че са между президентския съветник и бивш министър на вътрешните работи Пламен Узунов и разследвания Пламен Бобоков. В поредният епизод от българския римейк на сериала „Къща от карти” стана неумолимо ясно как определени фигури израстват кариерно. Ползвайки задкулисния лобизъм на крупни бизнесмени, които разполагат като пипала в цялата машина на държавната власт подставени лица. Призивът „Светлина, повече светлина” засега освети един прокурор, който в желанието си да се добере до заветния пост на ръководител на Окръжната прокуратура в Русе е прибягнал до услугите на Бобоков.

Прокурорът Николай Николов вече подаде оставка. Осветените дипломати засега предпочитат да стоят на сянка. Обсъжданият Румен Петров в комуникацията между Бобоков и посоченият в чата като „President. Pl. Uz”, вероятно президентския съветник Пламен Узунов в действително вече е посланик в Алжир. А другият пазарЕн дипломат Жоро Кираджиев все още очаква агреман от Нигерия. Ще кажете какво пък толкова – Алжир и Нигерия. Алжир, където е изпратен Румен Петров се нарежда на 14-о място по петролни резерви и на седмо място по залежи на природен газ.

По-различно стои въпросът с Нигерия. Африканската държава се нарежда на 10-о място по петролни залежи в света и 7-о място по залежи на природен газ. Нигерия изнася петото по количество петрол в световен мащаб, като изпреварва дори страни като Иран, Ирак и Норвегия. Очевидно там икономическите интереси са огромни. В подобни държави, производители на петрол, да разполагаш например със завод за преработка на масла може да те направи приказно богат дори за европейските мащаби. Тук е мястото и да разсеем една опорка, която се разнася по медиите, включително и от прессекретариата на президента, които дори в официално писмо излязоха със защитна теза, че посланиците се назначават след предложение от изпълнителната власт. Да, това отчасти е вярно – предложенията за посланици са на външно министерство, до правителството, което иска агреман от приемащата държава и се предлага на държавния глава за подпис. Но истината е, че външната политика е един от малкото сектори, в които по Конституция държавният глава разполага с реална власт и широки правомощия.

Процедурата по изпращане на посланици е плод на изключително сложен компромис между министерството на външните работи и президентството. Защото държавният глава може да откаже да утвърди дипломат като посланик и така България да се озове в идиотската ситуация да иска агреман от чужда държава, а собственият и президент да не иска да го изпрати зад граница. Това винаги се е използвало от президентите за изпращане като посланици на приближени до държавния глава. Похват ползван и от някои предшественици на Румен Радев. Но кореспонденцията, за която се твърди, че е между Пламен Узунов и Пламен Бобоков издава нещо много по-уродливо. За задкулисни договорки с едрия бизнес кой да защитава корпоративните интереси на един или друг зад граница. Или в съдебната власт. Това чувство на недосегаемост, което разви така нареченият ни бизнес елит е захранвано точно от такива договорки. Които не се правят под светлината. А по масичките в столичните хотели.

Как може да очакваме справедливост, след като някой може по някое приложение да получи съдебно решение, което дори още не е подписано? И що за ирония е точно съветникът, който има ресор правни въпроси и антикорупция, Пламен Узунов да се замеси в подобна афера. Ако това са стандартите за антикорупция и върховенство на закона, които защитава президентът Румен Радев можем сериозно да се замислим за морала на цялата институция. И тук е мястото да зададем въпроса на президента Румен Радев – смята ли, че Пламен Узунов трябва да продължи да бъде секретар по антикорупция, при положение, че консултант за корпоративната сигурност на компанията на Бобокови е дружество с управител неговият брат Ангел Узунов. А подпис на управителя и печат на това дружество е изпратен в комуникацията оповестена от прокуратурата.

Жалки са опитите на Румен Радев да дискредитира разкритията, като им лепне етикета, че са ПР за отвличане на вниманието. Какво иска да ни каже президентът – че оправдава поведението на своя секретар, пак да напомня – с ресор антикорупция? Поне ресорът му да променят – нека да бъде например „Връзки с бизнеса”.

Да си припомним и репликата на Румен Радев: „Ако аз управлявах нямаше да се краде”. Така ли би управлявал президентът, ако властта беше в него? Пак ли Пламен Узунов щеше да бъде министър на вътрешните работи и чудно как ли би се борил с организираната престъпност. Щеше ли с едни да се бори, а с другите да си разменя консултански договори или съдебни решения. Или да проверява номерчета на скъпи лимузини. Само един щрих – когато се беше маскирал като Адолф Хитлер, Пламен Узунов реши да се оправдае с думите, че първо трябвало да облече костюм на медицинска сестра, но не му бил станал и затова предпочел дрехите на фюрера. Както се казва с такива съветници, врагове не ти трябват. Още повече, че от вчера стана ясно, че още двама от администрацията на Румен Радев са били разпитвани. Да се чуди човек в какво блато се е превърнала сградата на „Дондуков” 2. Че даже и с дрон не могат да те извадят от тинята.

В началото използвах сравнение с американския сериал „Къща от карти”. Там действието се върти около политикът Франк Ъндърууд, който се издига до президент. Основният сюжет е проследяването на задкулисните игри и политическата корупция на върха във властта. Ъндърууд в крайна сметка подава оставка, след като скандалите са осветени. Сериалът се радва на изключителна популярност до момента, в който актьорът Кевин Спейси, който играе президентът Ъндърууд е уволнен. А снимките са прекратени. Шоуто свършва. Но това се случва в киното. В реалният живот, нещата са далеч по-грозни."