Скандал в ЕС: Испания използвала 10 млрд. евро от парите по ПВУ, за да кърпи дупката в пенсионната си система

Сега данъкоплатците на други страни членки плащат за испански пенсии, коментира икономистът Георги Вулджев

От фейсбук профила на икономиста Георги Вулджев:

„Нов скандал илюстрира защо мечтите за по-дълбока европейска интеграция, особено във финансовата сфера, са в добрия случай обречени, а в лошия направо опасни. Четем заглавие в немския „Билд“:

„Как европейски средства от Германия финансират пенсиите в Испания“

Испанското правителство използвало 10 милиарда евро от парите, които получило по Плана за възстановяване и устойчивост, за да кърпи дупката в пенсионната си система, според актуално разследване на испанския „El Mundo“.

Десет. Милиарда. Евро. Напомням, че уж идеята на Фонда за възстановяване беше да помогне на страните членки на Европейския съюз да се модернизират икономически - да преминат към по-дигитална и по-зелена икономика и да подобрят продуктивния си потенциал.

Вместо това Испания, която е четвъртата най-голяма държава и икономика в ЕС, е използвала значителна част от тези средства, за пряк фискален трансфер към своите пенсионери. Скандалът неслучайно намира много голям отзвук в медиите на Германия, която се явяваше нетен дарител на Фонда за възстановяване и устойчивост.

Такива случаи категорично демонстрират колко неадекватни са всякакви фантазии за по-дълбока фискална и финансова интеграция в ЕС, включително любимата идея за трайно създаване на общ дълг под една или друга форма. Невъзможно и недопустимо е когато правителства умишлено или дори инцидентно злоупотребяват със средства на ЕС по такъв начин. След много преговори Фондът за възстановяване и устойчивост беше финансиран с общ европейски дълг, като временна мярка. И сега данъкоплатците на други страни членки плащат за испански пенсии.

Де факто фискални трансфери съществуват в ЕС и по други линии. Конкретно в еврозоната, например, посредством паричната политика на ЕЦБ, когато тя е фокусирана върху това да държи ниски лихвите по дълга на най-задлъжнелите страни членки, за да ги спаси от неплатежоспособност.

Цената на това едни страни членки да могат да продължат да си финансират дефицитите е други да имат по-висока инфлация. За да има повече пари за пенсионерите на една държава, трябва да има по-високи цени в магазините на друга.

Това е голям проблем и за България, защото под фискалния натиск на високо задлъжнелите страни членки, паричната политика на ЕЦБ в повечето случаи е неподходяща за нуждите на нашата икономика.

Противно на това, което отегчителните мажоретки на „еврофедерализма“ обичат да повтарят, не са „евроскептици“ като Орбан или Фицо най-голямата пречка пред по-дълбока интеграция в ЕС. Те са само извинение, параван, за да се скрият истинските причини, които са много по-фундаментални.

Това горе е една от тях. Фактът, че страни като Германия се страхуват, че такава интеграция ще се използва за трансфери от тяхната хазна в нечия чужда. И че този страх явно е оправдан, защото страни като Испания точно това правят когато имат възможност.“