Опърничавият Гешев и страхът на „Разградската десница“

Текст на "Стандарт"

Медийно вцепенение настъпи в ранния следобед днес, когато стана ясно, че прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет единодушно предлага заместник-главния прокурор Иван Гешев за наследник на обвинител номер 1 Сотир Цацаров. Кандидатурата му вероятно ще е без алтернатива, ако, разбира се, правосъдният министър, не внесе свое предложение. Но, Данаил Кирилов вече обяви, че не възнамерява да го прави.

Кресливата медийна машина на градската десница рязко намали децибелите и обърна палачинката – смени хулите покрай ареста на Иванчева с напоително представяне на целия професионален път на Гешев, заедно с всичките му родни и международни награди.

Какво означава това поведение – страх, извинение или молба? Най-вероятно по малко и от трите. Защото знамето на градската десница –битката срещу корупцията, по всичко личи, че ще развее с пълна сила. Но не от хората на Командира.

Иван Гешев вече показа, че няма страх да почука на която и да е врата. И да извади с белезници този, за когото е дошъл. Без значение дали действието се развива в София, Божурище или Ница. И дали става въпрос за кметове, олигарси, чиновници или адвокати.

Доказателствата са в следствения арест на Г.М. Димитров. В момента там е вип общежитието на Европа - по-малко от 100 квадрата, са събрани доскорошни собственици на повече от 100 милиона.

За първи път в най-новата история действащ прокурор има вероятност да застане начело на държавното обвинение. При това с пълната подкрепа на гилдията си. Което е признание за професионализма му.

Ако някой беше лансирал професор от юридическия факултет, хората на Командира със сигурност щяха да се възмутят, че няма опит. Но сега, въпреки огромната работа на Гешев на терен, пак търсят кусури на човека, който е извървял дългия път от редови полицай през следовател, до прокурор и административен ръководител. Само за 1 година, откакто е заместник на Цацаров, наблюдаващ спецпрокуратурата, той реализира десетки операции. Венецът на работата му бе рекордната присъда за поискания от Иванчева подкуп и внасянето на обвинителния акт по аферата на века – източването на КТБ.

Истината е, че градската десница даде мило и драго да удари в аванс Гешев. Но така и не намери по време на апартаментгейт нито асансьор, нито тераса. Тръгна дори да се рови в делата на баща му през 2000 година, но и там удари на камък. Даже ефектът бе обратен. Гешев събира симпатии по две причини. Преследва лошите с власт и пари. И обяснява с цветист език какво точно прави. Така разбрахме, че Иванчева е „светнала като коледна елха”, а събирането на доказателствата делото срещу КТБ е като „да кацнеш на Луната с дизелов двигател”. С коментара си за Божурище – "има кметове, които много крадат и то нагло", пък взе страха на куп градоначалници още преди да са издигнали кандидатурите им.

Гешев се зарови и в блатата на злоупотребите с ТЕЛК, далаверите със скъпо струващи лекарства, данъчните измами, прането на пари и контрабандата с цигари и алкохол.

Отсега е ясно, че борбата с корупцията ще бъде флагманът на предстоящата му програма. И със сигурност ще срещне одобрението на хората, защото най-голямата им болка остава нарушеното чувство за справедливост. Точно това обяснява страха на градската десница от кандидатурата на Гешев. Досега тя прокламираше, че борбата с корупцията по високите етажи е само неин патент. Провалът й лъсна след като беше във властта, но нищо не направи, а знаковите й лица станаха клиенти на прокуратурата.

Днес бившият правосъден министър Христо Иванов, който бе един от малкото, надигнали глас срещу кандидатурата на Гешев, даже се затъжи за Сотир Цацаров. Едва ли настоящият главен прокурор има нужда от признанието на проваления политик. Но самият Иванов има пълното основание да се тревожи. Защото от януари в стола на премерения Цацаров по всички личи, че ще седне своенравния и опърничав Гешев.