Освиркаха букета от Фандъкова за Малкович, публиката - пълна с протестъри от ДБ

Световноизвестният актьор Джон Малкович и литовската звезда Ингеборга Дапкунайте в четвъртък играха за пръв път на сцената на Народен театър „Иван Вазов” в постановката „В самотата на памуковите полета”.

Двамата актьори са станали свидетели на освиркване на поздравителен букет, поднесен от името на Йорданка Фандъкова след края на постановката. Случката прегря от коментари в социалната мрежа Фейсбук:

 

От профила във Фейсбук на Кристиян Шкварек

Нещо изключително смешно се е случило онзи ден на дългоочакваното представление на Джон Малкович в Народния Театър.

Огромен успех за Народния - докарват световна звезда в България, пълнят залата с билети до 400 лв. бройката. Професионална подготовка, всичко минава успешно, Малкович играе, постановката свършва, светват лампите.

Той и Ингеборга излизат пред публиката, при което започват да им се поднасят букети. Един от първите е специално от кмета на столицата, Йорданка Фандъкова. Не го поднася тя, но е обявен от кого е. При което публиката, пълна с протестъри от „Да, България” започва да освирква просташки.

Ок, ама...Малкович си няма представа от нюансите на жълтопаветния политически активизъм и няма как да знае кого точно освиркват. Гледа втрещено. Какво да реши човекът? Играе два часа, дава всичко от себе си, после излиза пред публиката и при получаване на букет почват да го освиркват.  

Най-големите простаци в България, а и във всяко общество, са новопридобилите статут на средна класа, домъкнали се до столицата и отчаяни всячески да докажат този си статут селяндури. Тъкмо от селяни се състои учудващо голям процент от т.нар. „демократична общност”, от гласоподавателите на ДБ и ПП. Но за разлика от другите селяни, стойностните, това са онези, за които произходът им е тежък комплекс, който могат да избият само с фанатично подражание на културата и активизма на „градските хора”. Затова толкова често ще забележите, че най-радикалните стожери на уж „софийската десница” са всъщност хора от дълбоката провинция като Антоанета Цонева, Поли Паунова, Атанас Атанасов. Този феномен се среща често из Бизнес Парка - мйекащ „nouveau richе” от еди кое си село, ходи показно под ръка с „Капитал” и защитаващ с пяна на уста „Спаси София”.

Всичко е поза – „по-софиянци от софиянците”, ако рамката ми е на ДБ и ползвам лафове от времето на „НОрешарски” ще се впиша!

После дават 400 лв за Малкович, качват задължително снимка на билета си във Фейсбук, и като излезе човекът за букети...го освиркват.

Понеже, „ъъъ, таковааа, ФондУпкова! Ъъъ вижте г-н Малкович то мафията, Трейс...”

От профила на Милена Фучеджиева

Каква е „курелацията” между политическото несъгласие, протеста и липсата на възпитание, ще можете да прочете в текста ми за в-к „Филтър” в сряда. Заглавието е „Да освиркаш Джон Малкович”. Разбира се, че знам, че не е освиркан той. Ще обясня защо слагам това заглавие отсега - за тези, които имат проблем с малко по-сложно мислене, а те са много, както се разбра от все по-широко разгръщащия се казус „Народен театър”, изтласкващ културното поведение все по-периферно. Харвард се обръща в гроба си, прегърнал Малкович приживе, dear friends

Малкович беше освиркан, защото беше поставен в ролята на статист, на случаен минувач в собственото си представление. Един явно многоброен отбор глупаци от ПП и ДБ, или само от ПП, ДБ все пак може би все още имат грам мозък в главите, сложиха Фандъкова в главната роля и надраскаха вратата ѝ вече мащабно. Някой може би го е направил и от местото на Иван Вазов, на 4 ти ред май се намираше. Но повече в сряда.

Приятен уикенд.