ОТ АРХИВА - Изпращането на „Позитаник”

Текстът е от четвъртия в листата на БСП за евровота Иво Христов

„Изпращането на „Позитаник”“ – това е заглавието на коментар за в-к „Сега“ от 2009 г. Текстът е написан от четвъртия в листата на БСП за Европейските избори Иво Христов.  „Политическата безпътица в БСП се изражда в поколенчески сблъсък“, пише Христов. Публикуваме целия текст:

„Преди седмица писах за спасителната лодка, с която червеният елит се оттласна от топящия се айсберг на левицата, населен с огорчени, зарязани пингвини. Оказа се корабче. Критичните леви от мрежата „Солидарна България” го кръстиха „Позитаник”. В събота покрай депутатите на него се намести и партийната върхушка от Националния съвет на БСП. Щастлива от преживяното унижение, тя гласува доверие на капитана си със 122 гласа „за” срещу 29 „против”. Звучи като моментна проява на мазохизъм, но може да се окаже и първа стъпка към евтаназия.

Докато подпирах стената заедно с колегите в залата на социалистическата централа, съзрях представителна членка. Анонимно момиче от младежката квота. Тази квота е лифтингът, с който д-р Станишев се опита да освежи столетницата поне за пред камерите. Момичето седеше на заден ред и бе подпряла глава на облакътената си ръка. Всеки път, когато се обявяваше гласуване по процедурата, въпросната членка на НС на БСП се озърташе плахо, за да види накъде духа вятърът, а сетне едва доловимо отлепваше длан от бузата си и гласуваше, но с готовност тутакси да подпре главата си, в случай че не се е ориентирала правилно. Така поколението Станишев разбира и прави политиката.

След краткото изложение на кормчията журналистите бяха подканени да напуснат палубата преди тържественото издигане на мръсното бельо, което напоследък измества партийното знаме. За десетината минути в залата обаче, стана ясно, че атаките на вътрешните опоненти на Станишев са обречени. Нима можеш да победиш противник, който не се чувства обвързан с правилата?! Футбол не се играе с две топки.

Още с първите си думи премиерът отмени морала като възможен аргумент с отказа си да се оттегли от поста. Останалите членове на ръководството били с „готовност да си подадат оставките”. Нещо като готовност за благоприличие. Ако ги питате, ще ви рекат, че носят оставките си в джобовете. Там кътат и благоприличието си, видяло се. Въпросните оставки нито някой прочете, нито някой гласува. Толкоз.

След отмяната на морала, бе отменен и уставът. Председателят поиска вот на доверие без предварителни дебати. Вкратце попита: вие мен уважавате ли ме? Дончева възрази, че конгресът избира председателя и не може НС да гласува доверие. „То вече се разбрахме за процедурата”, несмутимо отвърна председателстващият Дъбов, с което сведе устава до пожелателен документ.

След морала и устава, жертва на пленума падна и очевидната истина. Започнаха дебати, които лесно можем да си представим и без да сме присъствали. На „Позитано” „успешният мандат” е аксиома, а изборният крах е недоразумение. Корупцията е патент на ДПС. В миг на опиянение за разгромния резултат на изборите била обвинена и високата избирателна активност! Друго си е, когато народът пасува.

В резюме конгрес ще има, но за изпускане на парата, със същия състав от делегати на 17 октомври. Сделката е: спокойствие за структурите /които няма да се отчитат пред фрустрираните избиратели/, срещу доверие за Станишев. Точка единствена в дневния ред: оценка на мандата. Прогнозирам триумф.

Пленумът обаче стана любопитен с публичния дебют на младежката преторианска гвардия на лидера, обединена от проекта  RED на Кирил Добрев. Дебютантите компенсираха недостига на аргументи с излишък от патос. „Младите подкрепиха Станишев” жестикулираха те, макар сондажите да говорят обратното /едва 8% младежки вот за БСП/. РЕДвайлерите на лидера не се нахвърлиха върху корумпираните и компрометираните, а наръфаха инакомислещите: Дончева, Стоилов и други. Лош дебют. На „Титаник” също по-младите изблъсквали старите от лодките, но съдбата на кораба я знаем. На продънения „Позитаник” вместо дебат за смисъла се очертава банална поколенческа завера: млади вълци гонят стари каналии.

В стремежа си да съхрани баланса на лобитата БСП е неспособна да направи трезв политически прочит на провала си, камо ли да се пречисти морално. Всекиму своето и „така до края на света”.

Ден по-късно водачът на РЕДвайлерите Кирил Добрев каза, че БСП загубила изборите не заради идеология, а заради образа на партията. Дали?! Ако младите вярват, че дилемата в партията им е между ретро-писалката на Лилов и RED-презервативите на Кирил Добрев, то БСП е kaputt.“