От архива: Атанас Чобанов от замесен в скандал с френския Център за научни изследвания

„Гласове“, 10 септември 2020

Атанас Чобанов е даден за пример в няколко публикации преди gодини, чийто фокус са злоупотребите в Националния център за научни изследвания. Очевидно скандалите не стихват, защото в. “Фигаро” описа поредния скандал, свързан с едно от големите имена на френската наука.

Името на българския журналист се споменава в няколко публикации, като пример за начините, по които се източва Националния център за научни изследвания (CNRS), водещата френска научноизследователска организация. Според Андре Жалон от популярния сайт “Медиапар” Чобанов, който се води изследовател по фонология, е имал само две публикации за пет години. Жалон прави следния извод: “Тази липса на продуктивност съвпада с политическата му ангажираност в България. Първо с критичните онлайн медии BalkanLeaks и Bivol, на които е главен редактор и където редовно публикува подробни статии. После като водач на листата на българската партия “Зелените” на последните европейски избори. Този случай е карикатурен, но не е изолиран. Дали ролята на Националния център за научни изследвания е да финансира политическата ангажираност на чуждестранни изследователи за сметка на френския данъкоплатец?”.

“Научна измама: война с “анонимни” доклади трови Националния център за научни изследвания на Франция”, писа в сайта си “Фигаро”. Преди две (бел. ред. към 2020) години центърът попадна в медийното полезрение като “симптом на една Франция на ръба на разрухата”,  с “Кражба на статии, подозрения за фиктивни работни места, “съветско” управление, “финансова бездна”: Националният център за научни изследвания на Франция (CNRS), голямо болно тяло?”.

Работата на една голяма френска биоложка е в центъра на научен спор. Катрин Жесю, директор на Института по биологични науки към Националния център, беше обвинена в неправомерно научно поведение. Всичко започва през септември 2017 г., когато германският изследовател и блогър Леонид Шнайдер, а след това и анонимни учени в платформата за обмен PubPeer, поставят под въпрос “автентичността” на данните, публикувани в 11 научни статии, на които Картин Жесю е съавтор между 1997 и 2017 година. 

За да се премахнат тези подозрения, трябваше Катрин Жесю и нейните съавтори да предоставят оригиналните таблици с данни, които лабораториите би трябвало да съхраняват. Но се оказа, че много от тях мистериозно са изчезнали.

В края на февруари Катрин Жесю беше оневинена в доклад, изготвен от вътрешна анкетна комисия в Сорбоната (където тя ръководи екип в лабораторията по биология на развитието), с която е свързан Националният център за научни изследвания. Експертната комисия обяви, че “не е открила в инкриминиранните данни в интернет основание за научно нарушение на г-жа Жесю”, пише “Фигаро” и припомня, че за подобни факти в същата изследователска област беше освободена предсрочно от ръководния пост през март бившата президентка на Националния център за научни изследвания Ан Пейрош.

Междувременно анонимни специалисти направиха контра-експертиза, с дата 18 април, разпространена през май, която напълно оспорва заключенията на първата анкетна комисия. Авторите на тази контра-експертизата оправдават анонимността си със страха от отмъщение, тъй като по време на цялата полемика Катрин Жесю ръководи Института по биологични науки към Националния център за научни изследвания.

От своя страна новият президент на Националния център за научни изследвания Антоан Пети “отказва да коментира анонимни обвинения”. По думите му в центъра няма ясен правилник как да бъдат третирани случаите на подозрение за научна измама.

Не за първи път Националният център за научни изследвания попада в медийното полезрение. Преди две години френски медии писаха за редица злоупотреби, а тук (с малки съкращения) ви предлагаме три от тях, в които се споменава името на българина Атанас Чобанов.

Националният център за научни изследвания: симптом за една Франция на ръба на разрухата

Гидар, agoravox.fr

Всеки ще разбере, че Франция върви зле. Докато образователната система все още даваше добри резултати допреди няколко десетилетия, новите поколения идват на пазара на труда с безполезни дипломи и без надежда да получат поне малко стабилна и интересна работа. Достатъчно е да се погледне Националния център за научни изследвания (CNRS), за да се види, че върху най-обещаващите и професионални елементи паразитират псевдоучени от всякакъв вид.

Докато във Франция изследователите се оплакват от липсата на уважение и финансови средства, англосаксонските лаборатории предлагат всичко, за което един изследовател може да мечтае. Франция е напът да загуби мозъците си с голяма скорост. Интелектуално изтичане, което е още по-страшно, като се има предвид общия спад на познанията и нивото на учениците от началното училище до университета.

Националният център за научни изследвания се превръща в “нещо такова”

Общото ниво в научното изследване намалява и това отчасти се дължи на повече от подозрителния избор, който правят някои ръководства. Така през 2013 г. Националният център за научни изследвания реши да започне мисия “граждански науки”.

Най-малкото любопитно заглавие, тъй като науките могат да се определят с много неща, но със сигурност не и като “граждански”. Ако влезем в тази логика, кои са “не-гражданските науки”? Това напълно абсурдно изобретение е бебешка залъгалка, дадена на Марк Липински, бившият регионален съветник от “Европа Екология Зелените”, бивш зам.-председател на региона Ил дьо Франс и от няколко години изследователски директор в Националния център за научни изследвания.

В интервю в сайта на изследователския център той дори не крие, че дейността му на активист стои зад неговото назначение и твърди, че мисията му е “да предложи на Националния център за научни изследвания механизми, които ще бъдат приложени през 2014 г., за да се улесни диалога и сближаването между научното изследване и гражданите, преди всичко представлявани и организирани в асоциации”. Цяла една програма, чиято основа е колкото обширна, толкова и неясна.

Всичко това, без да споменаваме многобройните “изследователи” без трудове, на които самото присъствие в Националния център за научни изследвания повдига въпроси. Един пример сред толкова други: Атанас Чобанов, официално изследовател по фонология, който за пет години е успял да публикува само две статии, които дори не е написал сам. Относителна ефективност, която лесно се обяснява, тъй като той прекарва голямата част от времето си в родната си страна, България, за да подготви кампанията си за предстоящите европейски избори.

По-медиен е случаят с комичната Марсела Якуб, жрицата на сексуалността, която получи пост в Националния център за научни изследвания, който никаква разумна логика не би могъл да обясни. “Красавицата” (вж. книгата й за Доминик Строс-Кан) изглежда вече е прекарала повече време в ефира на RTL, в предаването "Les Grosses Têtes” на Лоран Рюкие, към което се присъедини през 2014 г., отколкото на терен или в лаборатория, за да допринесе за напредъка на науката.

Ако на последните им се плащаше от частни институти, нямаше от какво да се скандализираме, но трябва ли отново да напомняме, че повече от половината от средствата за Националния център за научни изследвания са държавни пари, т.е. от данъците, които ние плащаме. Да плащаме за изследвания - да, но не на псевдоизследователи, чиято цел е единствено политическа или светска кариера. В часа, в който Сметната палата атакува яростно смущаващите държавни разходи, Националният център за научни изследвания би могъл поне да се престори на добър стопанин. Освен ако тази смъртоносна политика не обслужва интересите на някои влиятелни хора.

Националният център за научни изследвания: голямата замяна

24heuresactu.com

Националният център за научни изследвания (CNRS), водещата френска научноизследователска организация по брой изследователи, инженери и специалисти, е мишена на чести критики. С оттеглянето си от поста  ръководител на интердисциплинарна мисия през 2011 г., Ален Паве разкри дълбоките различия между значителна част от научната общност и правителството относно организацията и начина на финансиране на института.

Упреци, които не са от вчера и които редовно продължават да пораждат съмнителните решения на организацията. Съвсем безнаказано, Националният център за научни изследвания е напът да се превърне в място за курорт за активисти от всякакъв вид, стига да не са изследователи.

Черешката на тортата е, че тези весели другари се забавляват на наша разноски! Националният център за научни изследвания, “сборище на изследователи чиновници, намерили на баницата мекото чак до пенсия”.

Критикувайки главно политическия и идеологически подход при управлението на Националния център за научни изследвания, Ален Паве изразява мнението на много личности, които смятат администрацията на изследователската организация за “лоби от недосегаеми”, състояща се до голяма степен от не-учени, възползващи се от непрозрачността и неподвижността на организацията, за да затвърдят позициите си. Изследователите, които не публикуват, са цял легион и проблемът идва от толкова далеч, че Жорж Помпиду вече бе предупредил за отклоненията на това “сборище на изследователи чиновници, намерили на баницата мекото чак до пенсия, без друга грижа освен да се отдадат на маниите си, независимо дали водят до открития или не…”. “Тези хора харчат държавни пари напълно безскрупулно”, критикуваше бившият президент на републиката.

Все по-малко изследователи, все повече туристи

Днес се говори за случая с Атанас Чобанов, който отново разклати доверието във френската изследователска организация. “Основен член” на Националния център за научни изследвания, г-н Чобанов е известен най-вече със своята политическа и журналистическа дейност. Вестниците и сайтовете в родната му страна, България, го представят най-често като “независим журналист” и говорят почти системно за ролята му на съосновател на Bivol.bg, сайт за разследваща журналистика и български партньор на “Уикилийкс”. Много активен в политически план, Атанас Чобанов беше водач в листата на българската екологична партия на последните европейски избори.

Несъмнено благородни и интересни дейности, но, трябва да признаем, много далеч от онези, на които се очаква да се посвети един “основен член” на най-голямата френската организация за научни изследвания. Докато първата задача на Националния център за научни изследвания е да разпространява знания, включително в чужбина, някои от неговите членове предпочитат да се възползват от тази платформа, за да си изградят име като политически активисти, вместо да допринасят за разпространението на науката и френските изследвания по света. Ако изследователите напускат кораба, все повече туристи, които “минават оттам”, изглежда искат да намерят в него убежище, в което им се плаща щедро за сметка на френския данъкоплатец - който така е принуден да субсидира политическата кампания на един български дисидент!

Кражба на статии, подозрения за фиктивни работни места, “съветско” управление, “финансова бездна”: Националният център за научни изследвания на Франция (CNRS), голямо болно тяло?

Андре Жалон, blogs.mediapart.fr

Националният център за научни изследвания (CNRS), изследователският мастодонт, в който работят 30 хил. души, с годишен бюджет от 3,4 млрд. евро, все още се радва на високо доверие сред французите (90 на сто). Тази репутация обаче може да бъде помрачена, тъй като в последно време скандалите се трупат в изследователския институт на бул. “Йена”.

Кражба на статии

В края на 2012 г. Институтът за научна и техническа информация (INIST), департамент на Националния център за научни изследвания, се оказа в сърцето на скандал с безпрецедентен мащаб. Въпреки че мисията му би трябвало да бъде “да улесни достъпа до резултатите от изследвания”, той бе обвинен, че търгува с копия на статии без разрешението на авторите им и без дори да ги предупреди предварително. Много изследователи, които изтъкват необходимостта от безплатен достъп до големите научни изследвания, откриват, че Институтът за научна и техническа информация, чрез посредничеството на отдела си за документация Refdoc, продава копия на статиите им на завишени цени, без да им плати авторските права, въпреки че тези статии често са достъпни безплатно другаде, в платформи с “отворен достъп”.

Аферата предизвика гнева на авторите (професори, доценти, библиотекари, консерватори), които са в основата на колектива SavoirsCom1. “Refdoc не зачита волята на творческата общност (в случая авторите, университетски преподаватели), разпространявайки тектовете им по търговски начин, без тяхното разрешение и без линк към версиите, до които достъпът е свободен”, обявиха те в уебсайта си. Практики, които се противопоставят на убежденията на тези автори в сферата на споделяне на знанието: “Пропускайки да поискат съгласието на тези автори, практиките на Refdoc представляват незаконно присвояване на общите блага на знанието, каквито трябва да бъдат научните статии”.

“Съветско” управление и “финансова бездна”

Но практиките на Националния център за научни изследвания са обект на критики от доста време. През 2006 г. колективът Libres.org посочи “съветския” характер на организацията. “Абсолютна централизация, наложени изследователски теми, които унищожават свободата на изследователя и му налагат изследователски области, система, напълно заключена от профсъюзите, трудове с посредствено ниво”, бяха основните посочени недостатъци.

“Фигаро” говори за “непонятна машина”, колективът Libres.org - за “финансова бездна” за данъкоплатците. През май 2006 г. е направен външен одит. Той се пита: “Как за две години американският портал Oaister (на Мичиганския университет) успя да даде достъп до повече от 8 700 000 препратки (текстове, изображения, звукозаписи, филми) на 667 институции, докато за същия период французите успяха да произведат само хартия?”.

Фиктивни работни места?

Този тип скандали са в основата на повтарящите се дебати за ефективността на Националния център за научни изследвания, както и за реалното му въздействие, като много гласове изобличават липсата на прозрачност, особено по отношение на присъствието на някои изследователи в организацията. Въпреки че официално е изследовател по фонология, българинът Атанас Чобанов например, е публикувал само две статии от 2011 г. насам, и още повече с помощта на няколко колеги. Две статии за пет години е малко…

Тази липса на продуктивност съвпада с политическата му ангажираност в България. Първо с критичните онлайн медии BalkanLeaks и Bivol, на които е главен редактор е и където редовно публикува подробни статии. После като водач на листата на българската партия “Зелените” на последните европейски избори. Този случай е карикатурен, но не е изолиран. Дали ролята на Националния център за научни изследвания е да финансира политическата ангажираност на чуждестранни изследователи за сметка на френския данъкоплатец?

Създаден през 1939 г., Националният център за научни изследвания не е спирал оттогава да утвърждава мястото си сред най-влиятелните в света по отношение на научното производство. Успех, който не бива да му попречи да потърси начини да подобри собственото си управление, като се започне с прозрачността.