ОТ АРХИВА: Бащата комсомолец, детето – милионер

Милионите на БКП и основите на капитализма

Има една любопитна закономерност в развитието на кадрите на Димитровския комунистически младежки съюз (ДКМС) и наследника му Българска демократична младеж (БДМ). Комсомолците правят предимно партийна кариера, „бадемите“ - бизнес кариера, написа в свой анализ „168 часа“.

Някои кадри и от двата вида от партийния възход скачат направо в капитализма. Които не го направиха – набутаха в него синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци.

А по комсомолска линия е имало предостатъчно средства, за да налеят основите на капитализма. Всяка година ДКМС е получавала от държавата между 120-150 млн. лева за различни дейности. Само за 1984 г. за харчлък са били отпуснати 6,5 млн. лв., а след 1980 г. са давани по 20 млн. за строителство. За последните четири години - от 1986 до 1990 г. ДКМС (БДМ) е получил от държавата 553 млн. лв.

През 1964 г. Тодор Живков доста се колебае кого да сложи начело на Комсомола – Георги Атанасов или Александър Лилов. Накрая избира историка пред философа. Георги Атанасов е първи секретар на ЦК на ДКМС от 1965 до 1968 г. После партийният му летеж нагоре е забележителен.

След 1989 г. не влезе в бизнеса, но даде връзките и контактите си на своя зет Петър Терзиев, женен за дъщеря му Весела. Терзиев и друг червен зет – Георги Цветански (тъст му беше Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП - София), създават „Балканфарма“. Фирмата е изкупена от Дойчебанк малко преди приватизирането на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. По-късно ги препродават на „Актавис“.

Терзиев остава изпълнителен директор на „Балканфарма“ до септември 2001 г. Напуска я и става консултант, а след това и председател на Надзорния съвет на швейцарската фирма „Ефектен унд финанц“, приватизирала „Ален мак“ през 2002 г. за 5,5 млн. долара. В края на 2003 г. Терзиев води в България инвестиционния фонд „Екуест“ и няколко години е негов управляващ партньор.

През 2010 г. предприятието „Ален мак“ бе обявено във фалит. Оказа се, че е останало без най-ценната си собственост - запазените марки, с които продуктите му са продавани в Русия и Украйна.

Кредиторите с изненада научават, че дружеството се е разделило с правата да ползва най-ценните си 10 марки и не е получавало никакви приходи от продуктите, които са се продавали в Русия, Украйна и ЕС.

На 29 юли 2011 г. в. „Капитал“ написа:

„Има и заподозрян кой стои зад измъкнатите права. Кредитори на дружеството предполагат, че офшорната компания VVPP Investment Anstalt, която има правата върху марките за чужбина, в крайна сметка е собственост на бившия директор на „Ален мак“ Петър Терзиев. Възможно е дори схемата, която е лишила „Ален мак“ от приходи през 2009-2010 г., да е една от причините за фалита му“.

Пак според тях сега Петър Терзиев управлява проекти за хотелски и индустриални площи.

Петър Младенов е секретар на ЦК на ДКМС през 1966-1969 г. Оттам е изпратен да оглави ОК на БКП във Видин, но през 1971 г. излита скорострелно до министър на външните работи и член на Политбюро. Ръководи външното министерство цели 18 години. На 10 ноември 1989 г. наследи Тодор Живков и стана първият президент (председател) на България. После другарите и съратниците му го пуснаха по пързалката и той беше принуден да подаде оставка.

Дъщеря му Таня дълги години беше в бизнеса на швейцарската фирма за домакински уреди „Цептер“, стигна и до президент на клона ѝ в България. Таня е една от най-дискретните дами в българския елит и много рядко се появява на светски събития.

Константин Кутев дълги години работи в ДКМС и в ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Той е баща на Антон Кутев – едно от остриетата на БСП. Емилия Масларова му е кума, а композиторът Филип Кутев – чичо. Антон Кутев е роден през 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут.

През 2003-2007 г. следва европейска публична администрация в СУ. Няма нито един ден трудов стаж като изкуствовед. През април м. г. столичен вестник написа за Антон Кутев: „Както мнозина в прехода пробва късмета си с различни начинания. Работи като брокер и бизнесмен. Търгува с пирони от Румъния, парочистачки от Сърбия, тоалетна хартия от Полша, дрехи от Турция. Върти шивашки цех в Божурище“.

Решава да се впусне в политиката и през 2003 г. става съветник на БСП в СОС. През 2007 г. е избран за говорител на БСП. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на борда на директорите на ЧЕЗ.

Рожба на Комсомола е и Александър Томов. Той започва като секретар на идеологията в Кирковски районен комитет на ДКМС. После става завеждащ отдел „Работническа младеж“ в ЦК на Комсомола. След сравнително кратък престой и в ЦК на БКП, от октомври 1982 г. първоначално е експерт, а след това помощник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов.

На този пост го заварва 10 ноември 1989 г. Политическата кариера на амбициозния младеж тръгва стремително нагоре - зам.-председател на ВС на БСП, депутат в 7-то ВНС, зам.-председател на СИВ, вицепрезидент в правителството. Тук му излиза прякорът Добрият вълк Лупи.

След като БСП пада от власт, по идея на Александър Томов е направено „правителство в сянка“, оглавено, естествено, от него. После Жан Виденов разтуря седянката на сенчестите министри, червената столетница се оказва тясна за суперактивния Томов и той я напуска. Последователно създава ГОР (Гражданско обединение за републиката), ДОР (Демократична алтернатива за републиката) Българска евролевица и Българска социалдемокрация и „Българска социалдемокрация - Евролевица“.

През 1996 година се кандидатира за президент на България, но остава четвърти. С подкрепата на Костов и начело на Евролевицата успява да влезе в 38-ия парламент. Тук Жорж Ганчев му лепна прякора Сашо Апашо. Томов не успя да стане депутат в следващия парламент и без съвсем да загърбва политиката, погледна към бизнеса. Последва участие в управлението на „Кремиковци“ и ЦСКА.

От съвсем млад към Комсомола се ориентира и Тодор Батков – друг футболен човек. Като студент става секретар на факултетния комитет на ДКМС в Юридическия факултет. Бил е шеф в бригадирското движение и на работа в РК на ДКМС в район „Васил Левски“. През 1984-1991 г. е организационен секретар на Общинския съвет в столичния район „Оборище“ и съветник в Министерския съвет. След 1991 г. е сътрудник и мениджър в адвокатска кантора „Батков, Стоев, Ботев и Ко.“ и член на Международната адвокатска лига в Париж.

Батков е син на легендарния за онова време журналист от в. „Отечествен фронт“ Костадин Батков.

Източник: „168 часа“