Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Ружа Смилова има основателни съмнения били ли сме една нация с РСМ

Мрежата

Ружа Смилова има основателни съмнения били ли сме една нация с РСМ

Ружа Смилова има основателни съмнения били ли сме една нация с РСМ - Tribune.bg
Снимка:

"Слушам с половин ухо История.БГ и пламенната реч на един професор от СУ с предци от Македония, че имал втори и трети братовчеди в Скопие. Били сме една нация, изкуствено разсечена на две. Може и да е прав, че някога сме били една нация - макар че имам основателни съмнения. Само едно се чудя - той дали е питал своите втори-трети братовчеди в Скопие какво мислят по въпроса... българи ли се чувстват. Или това е без значение?! Този коментар е направен след вчерашното издание на предаването История.бг, което беше на тема за историческото минало, за борбите на за освобождение и настоящите взаимоотношения между държавите. Постът предизвика доста остър спор под публикацията".

Това пише в профила си във Фейсбук Ружа Смилова, преподавател по история на политическите идеи и съвременна политическа теория.

Под публикацията ѝ се разгаря интересен историческо-политически дебат.

Девора Давидкова пише:

Прадядо ми, Никола Мушмов, е бил от Струга. След Освобождението се е наложило майка му да ги прати, него и брат му, в освободената част на отечеството. Понятието македонец не е съществувало още. Определяли са се като българи.

Но днес вече е съвсем друга действителност. Имат си новата нация, държавата и самостоятелното развитие. Не може някой тук да ги нарича българи, нубийци или от Нгоро-нгоро. Докога ще го дъвчем този въпрос.

Искран Иванов:

Някой ще напомни ли на това същество кой даде 100 танка за да се защитават срещу Република Серпска?

Георги Станков:

Да, може да имате основателни съмнения за националната идентичност на някой чобанин в дебрите на Шар планина, живеещ по начина, познат ни от художественото пресъздаване на бита в "Козият рог", но нямаме никакви основания за съмнения за идентичността на Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, братята Димитър и Константин Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Натанаил Охридски, Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Пере Тошев, братята Христо и Милан Матови и още хиляди дейци на Възраждането и на революционното движение в Македония през 19 и 20 век.

Димитър Бечев коментрира:

В момента цяла Македония е в потрес заради убийството на 14-годишно момиче. Като гледам, това в България не е тема в общественото пространство. Толкова по въпроса дали сме една нация или две.

В спора се включи и икономистът Красен Станчев:

Най-странното (и заслужаващо внимание) в цялата история е, че подобни дебати все още биват организирани.

В разговора по БНТ участваха и ученици от публиката, които зададоха доста интересни въпроси. Едно от момчета смути присъстващите в студиото с питането „може ли България и Македония отново един ден да са една територия и една държава“ – вечният спор, който очевидно не може и няма да бъде разрешен по политически път.

Защото реалността под политическите крамоли и от двете страни на границата е много различна. Мразят се и се преследват политическите агитки, на чиито битки стават жертва обикновените хора, чиито предци някога са били един народ.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.