Парламентът днес се изживява като следствие, утре прокуратура, понякога дори съд

От профила във Фейсбук на председателя на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова

 

„Комисията за .................. се превърна в най-яркото доказателство за това колко вредни са този тип парламентарни занимания. Тази комисия не установи нищо. Но пък произведе пропагандни сюжети.

Преди малко повече от два месеца парламентът създаде временна анкетна комисия, която да изясни „всички факти и обстоятелства“ около „ ................. „ както и около „ .............“

Членовете на комисията - и те не могат да обяснят какво точно са установили, но това не им попречи да обявят работата си за приключена. Щели да препоръчат на прокуратурата да продължи. Ентусиазмът им не бе попарен дори от директното изказване на главния прокурор, който обяви, че не възнамерява да се занимава с въпроса. Вероятно преди неговото напомняне те не се бяха сетили, че никъде не става дума за престъпление. Така повече от два месеца българските данъкоплатци даваха пари за комисия, която не произведе абсолютно нищо.

Е, произведе - медиен шум, който залепи етикети, поради което сега за публиката е без значение какви точно са фактите.

Всичко това обаче не е изолиран случай, а трайна склонност на българското Народно събрание. То често се изживява като всичко друго, но не и като законодател. Днес е следствие, утре е прокуратура, а понякога - дори съд. В момента има шест (действащи) временни анкетни комисии, които би трябвало да изясняват конкретни случаи. Като нито един от тях не може да бъде наречен изключително важен.

Това тяхна работа ли е?

Най-малкият проблем е, че всички тези народни представители получават допълнителни пари за участието си в тези комисии. Много по-сериозният проблем е, че тези комисии се занимават с неща, които изобщо не са им работа. Вместо да търсят решение на проблема с институциите, които не работят както трябва, законодателите зрелищно се преструват на всички институции накуп.

Вживяването в ролята на ЧК (Черезвичайна комисия) не постига нейния резултат - все пак няма издаване и изпълнение на присъди. Засега. Но има избирателно и публично посочване на лошия. Достатъчно е да те привика подобна комисия, да минеш пред обективите на камерите, а после няма никакво значение дали изобщо имаш нещо общо с конкретния случай.

Комисията за .................. се превърна в най-яркото доказателство за това колко безсилни и вредни са този тип парламентарни занимания. Тази комисия не установи нищо. Публиката не разбра нищо. Пропагандата обаче получи удобен сюжет. А единият от двамата, заради които беше създадена комисията, изобщо не сметна за необходимо да се отзове. Така комисията за ....... изобщо не се занимава с .......... И никой не говори за него. Значи все пак има някакъв резултат.“

Текст на Иван Бедров писан през 2014 година.

Умишлено са пропуснати наименованията на „разследващите“  комисии, създадени от НС.

И тогава ПП ГЕРБ е в опозиция.

И тогава от трибуната на НС звучат заплахи, изричани от „новата власт“  - „Лично ще се разправям с Вас“, „Боли ли, като ви вадят зъбките?“.

déjà-vu

Разликата с преди и сега е, че „демократите“ тогава реагираха, а сега аплодираха!