Петя Алтимирска: Човешкият напредък често е постигнат за сметка на животни

Човешкият напредък често е постигнат за сметка на животни, отбелязва на страницата си в социалната мрежа Петя Алтимирска. На днешния ден тя припомня за изстрелването в космоса на кучето Лайка - наполовина хъски и наполовина териер, като се надява тези грешки да останат само лош спомен.

 

Ето и пълният текст на коментара:

 

"Една срамна грешка, която все още нямаме съзнанието да признаем и която се повтаря и в момента с милиони живи същества. Надявам се по-скоро да дойде времето, когато тези грешки ще са само лош спомен. 

Преди 66 години Лайка е изстреляна в космоса. Истинското й име е Кудрявка, което означава на руски "къдрава". "Заловена е на улицата в Москва. Наполовина хъски и наполовина териер. Била е на около 3 години по това време. Избрана е, защото е спокойна, нежна и перфектно адаптивна към капсулата Sputnik 2. Въпреки осигурените животоподдръжащи храна и вода, мисията й е била обречена. За Лайка това е смъртната й присъда.

 

Вътрешността на сателита била обезопасена, а вътрешното пространство било достатъчно широко, за да позволи на Лайка да стои права. Вътрешната температура е била зададена на 15 градуса, а охлаждащата система е трябвало да предпази животното от прекомерни топлинни претоварвания.

На 3 ноември в 2 часа през нощта в Космоса е изстрелян Sputnik 2. Лайка вероятно е оцеляла седем часа.

 

Някои източници обаче твърдят, че агонията е продължила много повече: четири дни. Сама в космоса. Смърта е настъпила от прегряването на кабината и от стрес. 

Сателитът се завръща в атмосферата 5 месеца по-късно, на 14 април 1958 г., след като се върти 2570 завъртания около Земята.

Той се разпада при завръщането си в атмосферата.

 

"Всяка година преди есента чувствам задължение да разкажа тази история и евентуално да я сравня с настоящето. Има дълбоко чувство за вина, което всички трябва да почувстваме, като прочетем какво направихме на Лайка. Човешкият напредък често е постигнат за сметка на животни, които нямат нищо общо с желанието ни за превъзходство.

Мнозина вярват, че това е приемлива цена за постиженията ни, но изглежда очевидно, дори четейки тази история, че всъщност това е било просто тривиална форма на укриване.

Трябваше да изберем друг път.

 

Все още имаме това задължение и днес.

Съжалявам, че човечеството те провали, Лайка."

 

Тези думи не са мои, но са точно това, което изпитвам и аз. Толкова много дължим на животните около нас! Дали някога ще успеем да изкупим вината си към тях ...?!"