Плачем за грозен паметник в сърцето на София, но нямаме родова памет за историята си

От Фейсбук профила на общественика Борис Вардев

Какви хора сме българите. Ако бях краен щях да напиша безродни, лизачи, прилепала. Но, не съм. И ще напиша, че сме странен народ. Плачем за някакъв отвратителен паметник в сърцето на София с автомат в ръка, прокламиращ една пропагандна лъжа, че сме освободени от нещо и от някой. Но, за 30 години единственият паметник на наш герой или заслужил българин, който сме поставили е на Самуил със светещите очи. Малко в ляво и навътре. Ако може да не се види от дърветата. Ама иначе сме готови да вдигнем до небето паметник на всеки нов наш вечнодружбен брат. Затова и всички ни се смеят ни се подиграват отвъд границата ни. Защото сме странен народ. А, идва и бодра млада смяна с костенурки, розови коне и златни арки. Но без памет. Затова тези, които сме български родове, създатели на тази държава от цялата страна. Дошли от възрожденските огнища на малките градове и села, да запалим огъня и светлината. Родове на 200, 300 и повече години не трябва да се оставяме на тази тенденция. Трябва да участваме и да бъдем групата за натиск за бъдещето на България. Бъдещето на нашите деца.