Помня как изглеждаше София през 90-те, но помнещите май бяхме дотук. Имат думата непомнещите…

От Фейсбук профила на поетесата Рашел Леви

Помня как изглеждаше София през 90-те. Помня как изглеждаше и без метро, и с почти половин милион "граждани" по-малко. Помня развъдника на бездомни кучета и криминалния вертеп, в който беше превърната Борисовата градина.

Помня и няколко десетилетия  преди това родния си град.

Помня как въпреки огромното преселение към него той устоя и пътят между различните му части вече се измерваше посредством метрото не с часове мръзнене по спирките, а с комфортно и бързо придвижване.

Помня този град от времето, когато по булевардите минаваше кола на десетина минути, а през пролетта южните квартали ухаеха омайващо, витошки, незабравимо.

Помня онези ранни утрини пред Министерството на земеделието с тръгващите автобуси към планината, която днес е просто е квартал на София.

Помнещите май бяхме дотук.

Имат думата непомнещите.

Докогато ...

Докъдето ...