Поптодорова има кражба и през 90-те, но имунитетът ѝ я спасява

Коментарът е от Фейсбук профила на Татяна Кристи

Има един израз на английски – “sweet justice” – сладка справедливост, който може да се отнесе към бившия български дипломат – Елена Поптодорова. Разбрахме, че в крайна сметка, тя си е признала пред полския съд, че е извършила кражба през февруари 2017 г. и че е направила споразумение за прекратяване на делото с една година пробация (според полското законодателство това е възможно). Та този пост е най-вече за тези, с които прекъснах отношения тогава - с доста противни хора, включително и с журналисти и културни дейци, които застанаха на абмразурата на стената ми да я защитават. Някои го правеха, защото бяха задължени конюнктурно по един или друг начин на Поптодорова, като неизменна част от комунистическото статукво на България, други от „човеколюбива” глупост. Пиар кампанията, която самата Поптодорова бе активирала в своя защита в публичното пространство, беше внушителна. Колко статии се изписаха в нейна защита, колко конспиративни теории се извадиха, че е натопена заради нейната дипломатическа дейност... Всичко това за един обикновен случай на кражба, който камерите достатъчно добре са отразили. Няма да забравя изкривеното от злоба лице на дипломатката, която истерично от телевизията изпращаше заплахи, че ще съди всеки, който я клевети, че краде. Няма да забравя смехотворните ѝ аргументи как е станало телепортирането на крема в чантата ѝ. И най-смешното – как хората ѝ се вързваха! Така както се вързват на пародийните ми скечове! Тази тъпа наивност на българското население винаги ме е шокирала, както и отвратителните журналисти, които не направиха свое независимо разследване. И да, нека никой да няма илюзии, че това е единичен инцидент „моментна слабост”, по думите на Поптодорова пред полския съд. Не, това очевидно е практика на дамата, защото за да откраднеш хладнокръвно крем за 800 лв., означава, че не ти е за първи път. (особено когато в американските медии има запечатан инцидент на кражба, свързана с Поптодорова през 90-те, от която нищо не последва заради дипломатическия ѝ имунитет). Та така скъпи наивници, най-гадното в тази история е, че се опетни имиджа на България. (да, по-добре щеше да бъде, ако крадецът е някой ром, това би било прекрасно, но не е ром, а бивш посланик на България в САЩ, при това неморален и глупав!) Защото, ако не беше глупав и арогантен, щеше поне да запази честта си пред неопровержимите факти, които няма как да се прикрият, и би си признала още тогава без да баламосва обществото и да излага себе си и нас!