Престанете да си самосаботирате държавата, ботове такива, и се зарадвайте поне ВЕДНЪЖ

От Фейсбук профила на Кристиян Шкварек

Новината е, че не просто ще се строят някакви си там два завода в България,  а конкретно най-големия завод за барут в Европа. Барутът пък е от най-дефицитните елементи на оръжейната индустрия на континента. Това прави България ключов фактор в цялата система и по този смисъл е изключително добра новина.

Защото винаги, когато държавата ти става по-ключова, когато ѝ се качва тежестта, това е добре. Точно, както щеше да бъде, ако Южен Поток беше реализиран в първоначалния си вариант и от Черно Море влизаше директно в България, а не в Турция, превръщайки ни в страната, която разпределя първично газа и държи ръка върху "кранчето". Още повече пък сега, когато го няма Северен Поток. Тогава умнокрасивите мрънкаха срещу проекта, понеже бил руски, без значение, че ни качва тежестта в региона. Предпочитаха той да отиде в Турция, както и стана, и която сега разполага с тази карта вместо нас.

По абсолютно същия начин и със същата логика в момента пък русофилите мрънкат срещу военните заводи на Райнметал в България, защото били немски, европейски, западни. Предпочитат въпросните да отидат другаде, при някой наш съсед. Това е един постоянен цикъл на самосаботиране, който този народ причинява на себе си и държавата си в името на дребни, идеологически победи.

Чистата държавническа позиция е да искаш всичко - всички възможни енергийни пътища и хъбове, всички важни заводи, всички ядрени реактори, всички международни коридори и прочее ключови, регионални проекти, които правят държавата ти важна и я превръщат във фактор. Всичко, което може да се търгува после за влияние в региона. Нищо не трябва да се изпуска и дава на съседите - този базисен принцип би бил напълно очевиден за един прагматичен реалполитик като Бисмарк, лишен от стигналата степента на патология идеологическа обремененост на съвременния, български атлантик или русофил.

Престанете да си самосаботирате държавата, ботове такива, и се зарадвайте поне ВЕДНЪЖ, когато хванем някоя ръка ние, вместо за пореден път румънците, турците или гърците.