Президентът сгреши с обидите към властта

Интервю на Димитър Аврамов във вестник „24 часа“

- Коалиционният съвет обяви състава на ремонтирания кабинет. Какъв е анализът ви на направените рокади, г-н Аврамов?

- От тези промени в кабинета печелят т.нар. патриоти. Оставките целят г-н Борисов да си довърши мандата . Очевидно за него това е въпрос на чест. Тук си позволявам да кажа, че ако веднага не започне процедура за въвеждане на машинното гласуване, протестът ще се радикализира, защото няма да има гаранции за честно проведени избори.

Иначе никой не е искал промените в кабинета. Единствените промени, които са политически аргументирани, са посочените от координаторите на ГЕРБ. Те би трябвало най-добре да знаят кой министър какви властови обвързаности има.

- Като гледате протестите, идва ли краят на кабинета “Борисов 3”, или енергията им спада?

- Хората на протеста и тези в парламента говорят на различни езици. Това може да доведе до политическа безизходица. Отделно в парламента управляващите говорят на един език, а опозицията - на друг език. Единият вид опозиционен език е радикалният на БСП, а другият е прикритият език на ДПС, които се облагодетелстват от властта, колкото могат. Точно статутът на ДПС на опозиция, част от властта, е в основата на протеста.

- Чухме и четохме много сравнения с протестите у нас - например през 2013 г., а и в други страни. Какво отличава днешния?

- Това е протест на модерното общество, което настоящата политическа класа не разбира. Огромната част от протестиращите са навършили 20 години през новия век. Те са хора, които

мислят за света

и за политиката

по европейски и

западен начин,

не по балкански Хората са възмутени от употребата на държавата в частна полза. За тях проблемът не е, че г-н Доган има вила на “Росенец”, а че е заграбил държавна собственост и се разпорежда с нея. И че правителството и държавата допускат това. Протестът посочва конкретни политици, които имат власт. Хората обаче не са агресивни, не искат мъст. Те искат да спре използването на държавата в частна полза. Протестът не изразява политически предпочитания. Неслучайно още от първия ден протестиращите казаха ясно: “Не ни интересува Корнелия Нинова, не ни интересува президентът!”. Ако управляващите и парламентът продължат да си играят на политика с протеста, той ще се разрасне и може да подмени цялата политическа класа.

- Защо мислите така?

- В началото на 90-те години, когато италианските политици не разбираха какво иска обществото, последва политическа криза, след която изчезнаха и всички партии. Обществото си създаде нови.

- Какви са сценариите за изход от положението сега?

- Надявам се правителството и цялото управление да разберат няколко принципни неща. Първо, хората от протеста не искат оставки, за да дадат власт на БСП или на г-н Радев. Те искат оставки, защото не им харесва стилът на управление на държавата и узурпацията на държавни ресурси. На обществото не му харесва и очевидното срастване между властите. Ако съдебната власт е наистина независима, тя не може да работи в ортаклък с изпълнителната. Ако ортаклък между властите няма, това трябва да бъде демонстрирано на хората.

- Не беше ли демонстрирано покрай водната криза в Перник преди няколко месеца, когато арестуваха министъра на околната среда и водите Нено Димов?

- Съдебната власт създава впечатление, че действа избирателно. Тя трябва да отговори адекватно на съмненията на обществото, а не се справя с това. Щом хората искат оставки в съдебната власт, значи ѝ нямат доверие. В момента част от нея в лицето на прокуратурата държи ключ към политическата стабилност в страната.

Хората са

възмутени от

употребата на

държавата в

частна полза

- Как според вас може да се развие протестът?

- Ако продължи, а двете поставени под напрежение власти отказват да разберат какво им казват хората, напрежението ще ескалира. И понеже нито един управляващ, нито една власт не може да върви срещу народа си, оставки рано или късно ще има. Оставката на кабинета решава проблема частично. След нея влизаме в конституционна процедура. Президентът Радев, който се сражава с правителството, ще трябва да връчи нов мандат на г-н Борисов за съставяне на кабинет. Ако той не успее да го направи, мандатът отива при БСП. Кабинет на БСП е невъзможен в този парламент. Третата стъпка е мандат да получат ДПС, “Воля”, или т.нар. патриоти. Това също е абсурдно. Тоест при оставка на правителството е възможен нов кабинет с мандата на ГЕРБ.

- Не смятате ли, че тези млади хора може да бъдат употребени по някакъв начин?

- Протестът е културен и поколенчески. Той не гледа на властта и на управлението непременно през политическите идеологии. Хората казват: “Не ви понасяме!”. Ако властта им каже същото, ще има непреодолим конфликт. Шансът на протеста е да постави конкретни искания на масата. Шансът на властта е да каже на протестиращите: “Искаме разговор”.

- В публичното пространство витае идеята за служебен кабинет, за който обаче се твърди, че може да бъде съставен 2 месеца преди редовните избори тъкмо заради конституционната процедура. Какъв е смисълът?

- Протестиращите не се интересуват от това дали ще има служебно правителство, кой ще го прави и кой ще е в него. Протестът казва: “Начинът, по който управлявате, не ни харесва”. Хората имат

проблем с начина

на използване

на властта

Надявам се политическото статукво да разбере това, защото иначе ще последва радикализация. Така се случва навсякъде по света. Нито една представителна власт не може без народа си. Някой трябва да я даде!

- Окей, само че тази власт е избрана с над 1 милион гласа преди 3 години и 4 месеца на легитимни парламентарни избори. Логичният въпрос е на площада ли трябва да излязат, за да защитят вота си?

- Привържениците на управлението излязоха на митинг в негова защита. Щом не са излезли на втори, значи не чувстват необходимост да “протестират срещу протеста”. Виждането, че една управляваща партия или коалиция може да си прави каквото си иска и да не се съобразява с хората, защото преди 3 или 4 години е спечелила избори, е безумно. Изборите са акт на делегиране на власт, нищо повече. Те са минал момент! Всяка власт, която се позовава на миналото, остава в миналото! Важно е какво мислят хората днес, а не как са гласували преди години. Когато едно управление загуби доверие, то става нелегитимно. Власта не може дори да си помисли “Гласувахте за нас, сега ще ни търпите!”. Това би бил африкански, постколониален начин на политическо мислене. Единственият шанс на всяка власт в демократична държава, която е загубила доверие, е да го спечели отново!

- Този протест впрочем беше определен като първи срещу главен прокурор. Защо обаче изобщо се отключи, след като години наред българинът мечтаеше за възмездие за богатите и участниците във властта и когато се случи, изведнъж се оказаха против?

- Ако 30 години не е имало масов обществен протест срещу някого в съдебната власт, а такъв има днес, сигурно за това има причина. Ако прокуратурата и г-н Гешев искат да продължат да правят това, което казват, че правят - да спазват закона и да защитават обществения интерес, е много важно да не се настройват срещу протеста, а

да чуят какво

казват хората и

да го осмислят Когато се е стигнало дотам десетки хиляди да те сочат с пръст, е най-правилно да приемеш критиката, да отстъпиш крачка назад, да потърсиш обратна връзка с тях. Мостовете все още не са изгорени. По-мънички са, дървени са, клатят се силно, трудно се върви по тях, но още ги има.

- Бунтът съвпадна с новината, че България влиза в ЕRMII, в преддверието на еврозоната. Случайно ли?

- Не трябва да изпадаме в крайности в отношението си към ЕRMII.

Влизането в

еврозоната е част

от естественото

движение на

България

към ЗападаНе трябва да се отхвърлят заслугите на това управление и на институциите през последното десетилетие. Но не трябва и да се надценяват. Не може да очакваме хората да са доволни от властта само защото сме влезли в ЕRMII.

- Президентът насърчава бунта, а с това и войната между институциите. Докъде ще стигне, ще изкара ли мандата си?

- Да, насърчи го! Той също така сгреши, като каза “Мафия!” и “Мутри вън!” и тази грешка ще му тежи много оттук нататък. Президентът е длъжен да критикува властта без обиди и етикети! Отношенията между президент, премиер и главен прокурор са изпълнени със субективизъм. Никой не приема критика! ГЕРБ, които са на власт от 2009 г. с една малка пауза, не приемат критика. Реагират остро на всеки политически упрек. Те сами направиха президента свой опонент, защото не приемат той да ги критикува. Сега го наричат “фигурант” и си мислят, че това е много умно. “Фигурант” значи човек без власт, от който нищо не зависи. Значи, че президентът няма власт. Така се потвърждава правилото, че проблеми има там, където е властта. Президентът е издигнат от БСП и идва отляво. Това обаче не значи, че тези от нас, които не му симпатизират, трябва да са във война с него. Той няма изпълнителни правомощия и не губи от конфликтите. Губят само институциите, които имат такава власт.

- Няколко са факторите, които ще движат социологията на политическите групирания до изборите - пандемията, икономическата криза и тази на политическото представителство. Кои от бъдещите претенденти за властта може да се окажат съществени за изхода от вота?

- Политиката е традиционна сфера на дейност. Когато пандемиите и кризите отминат, дневният ред се променя.

Всяка партия

си остава с

привържениците,

които има

Хората мислят за политика просто. Мнозина казват: “Аз този президент Радев няма да го подкрепя по никакъв начин, защото той е излъчен от БСП”. Подобно е и при ГЕРБ, БСП, ДПС и т.н. От днешните протести не следва непременно, че основните партии ще имат огромни електорални проблеми. Те си имат твърди ядра от симпатизанти. Симпатизантите на ГЕРБ вярват на Бойко Борисов! Те няма да се отдръпнат от него заради протестите.

В момента не се вижда ясно оформена и голяма политическа алтернатива, която обществото иска да подкрепи. Такава каквато бе ОДС, през 1997 г., НДСВ през 2001 г. и ГЕРБ през 2009 г. Някакви алтернативи обаче има, сред тях например е партията на г-н Слави Трифонов. Има и други политически проекти, които се надяват на добър изборен резултат. Но ако до изборите не се появи нова и силна политическа алтернатива, на която хората да искат да дадат управлението, следващият парламент ще бъде на компромисите! А ако партиите в него не намерят позитивни и работещи варианти, протестът може да стане перманентен. Доскоро България приличаше на политическо блато, сега се вижда, че има суверен и неговите представители искат промяна. В една представителна демокрация тя е акт на диалог и доверие между обществото и политическите партии. Сегашният парламент и правителството губят легитимност, защото не водят диалог.

- Няма ли този поколенчески протест да излъчи лидер и своя формация? Или по младежки ще се въздържи от вот?

- Целта на протеста са оставки, избори и промяна. Хората искат да спре употребата на държавата в частна полза. Това е по-важно от намирането на следващия лидер. Обществото ни има купища проблеми за решаване. Системно злоупотребяваме с капитализма, с демокрацията и с държавата си. Трябва ни разделяне на бизнеса от политическата власт. Трябват ни адекватни пазарни, капиталистически решения. Има два политически подхода - чрез компромиси или чрез политическа воля. В момента няма опозиционна партия, която да получава огромно доверие, за да упражни политическа воля за реформи. Целта на протеста не е да качи някого на “политическия трон”. Остава вариантът - избори, разумен компромис за реформи в следващия парламент.