Проф. Георги Фотев: Странни грабливи птици у нас се опитват да промиват мозъците на хората, че Европа ни е чужда

Над 70 и около 80% от пълнолетното население на България се отнася позитивно към съседите и подкрепя тяхното членство в ЕС и НАТО

в. "24 часа", интервю на Генка Маркова

- Професор Фотев, вие сте един от ръководителите на Европейското изследване на ценностите (European Values Study), което обхваща 47 европейски страни. Кръглата маса в парламента “Има ли криза на европейските ценности” беше предизвикана от Петата вълна на изследването. Кои данни са най-впечатляващи?

- Масивът от данни на това мащабно и уникално по своя характер изследване е голям. Разполагаме засега с резултатите за България. Не всички страни са приключили теренната работа. Имам пред себе си около двеста страници таблици. За мен всичко е важно и интересно.

Трябва да се промени начинът, по който медиите у нас се отнасят към данни от емпирично изследване. Втриса ме, като гледам да се изстрелват числа в публичното пространство. Фактите говорели сами по себе си. Глупости. След като всички европейски страни са готови, ще можем да правим сравнителни и съпоставителни анализи. Населението само на ЕС е над половин милиард, а на цяла Европа - над 700 милиона души. Не е очевиден отговорът на въпроса за смисъла на картина, която EVS очертава. Може да се усъмните дали това ви засяга.

Светът, в който живеем, се е променил много и всеки член на обществото е необходимо да гледа как са нещата отвъд неговата долина. Щом настоявате да ви кажа силно впечатляващи данни от Петата вълна, ще отговоря на въпроса. Нагласите на пълнолетните български граждани към съседите са смайващи.

В българското национално общество са се извършили невероятни трансформации

В България е настъпил краят на това, което се нарича балканизация, станало нарицателно име, и аз съм писал за феномена.

Над 70 и около 80% от пълнолетното население се отнася позитивно към съседите и подкрепя тяхното членство в ЕС и НАТО. В това отношение и не само това високите европейски ценности определят облика на нашите сънародници.

В измерванията по редица ценностни аспекти на обществения живот има и немалко тревожни въпроси. Сиропът по-далече от науката, е моята повеля.

- Какви са нагласите на хората към най-важните европейски ценности - свободата, солидарността, мира, толерантността?

- Общо взето ценностният облик на българското общество е европейски и ние сме европейци, което искам да изтъкна, защото напоследък някои полуинтелигенти, полуидиоти (“идиот” в средновековния смисъл на думата), някакви странни грабливи птици у нас се опитват да промиват мозъците на хората с твърдения от сорта, че Европа била някъде си там, че ни е чужда и т.н.

Европа е в нас и ние сме в Европа

Нашите проблеми са от друго естество. Трябва да носим своята отговорност за фундаменталните европейски ценности.

Да, родината на свободата, казвам за кой ли път, е Европа. Това е типична и фундаментална европейска ценност, която е станала универсална, тоест общочовешка. На знамето на първата легия на Раковски е било написано “Свобода или смърт”. Свободата е била по-висша ценност дори от живота. Раковски не е бил по-малко българин. Нали! В такива случаи ми се ще

да послушам Ницше - да взема чук и по главите на тъпите националистически кратуни

Да си днес истински българин, означава да си добър европеец. Това не е от вчера. Казвам ви: мислене, мислене, мислене, а не празно дърдорене.

- Ако сравните нагласите на европейските граждани днес и преди 10 години, има ли криза на европейските ценности?

- В късно модерните общества, в т.ч. в европейското общество, кризите са перманентни. Това е тема в мои съчинения. Ако искате, някой път може да разговаряме по въпроса специално. Сега накратко мога да отговоря на въпроса ви: има криза на една или друга основна ценност и на някои ценности.

Ако измерването показва, че значителен дял от пълнолетните граждани са с нетолерантни нагласи, тогава има криза на толерантността като основна европейска социална ценност. Колкото по-голям е делът на хората с негативна нагласа, толкова по-тежка е кризата.

Няма тотална криза на ценностите

- Не минава ден да не попадне четящият човек на мрачни заклинания и прокоби за бъдещето на ЕС. Дори и вчера един ваш колега социолог, с професорска титла и член на голяма партия, казва следното: “Ако Европа остане в същия модел, за България няма никакъв шанс.”

- Европейският съюз няма да се разпадне. Това мое твърдение аргументирах на кръглата маса в българския парламент.

Лоша новина за скептиците, циниците и враговете, външни или вътрешни, на съюза. Препоръчвам да се вслушвате в това, което казват критиците. Заслужават внимание и загриженост според мен и клетите скептици. С циниците и враговете работата е съвсем друга. Необходим е агонизъм. Ще ви преведа древногръцката дума с израза

“чук да играе”, докато се вразумят. Толерантността има своята иманентна граница

Толерантността към този, който цели да я взриви, да я ликвидира, е глупава. Не се възхищавайте на малодушието и меланхолията. Една от моите книги се казва “Българската меланхолия”.

- Какво цели и какво постига анти-европейското говорене?

- Подлостта има различни лица. Освен това има хора, които не знаят какво говорят. Както има хора, които не знаят какво искат, ако ми е позволено да перифразирам една смразяваща мисъл на Хегел.

- По коя линия върви най-големият разлом в ЕС? Дали това е: повече Европа срещу повече национален суверенитет? И каква е според вас оптималната формула от гледна точка на състоянието на съвременния свят?

- Европа на отечествата е ретроградна идеология. Тези хора не разбират какви епохални промени са настъпили в света.

Красивите думи водят до фактическо разрушаване на Европейския съюз. Това би било истинска катастрофа. Няма такава сила, която може да обърне назад хода на историята, без това да е от скъпо прескъпо.

Форсирането на превръщането на ЕС във федерална държава е също опасна работа. Искате от мен да говоря по много сложни въпроси накратко и популярно. Не става така.

Европейският съюз е проект на границата на утопия и по тази причина задачата е трудна.

- Кое за хората е по-важно от днешна гледна точка: да бъдеш патриот или да бъдеш европеец - къде е пресечната точка на тези две ценности?

- Ще повторя това, което вече казах. Да бъдеш действителен патриот, означава да бъдеш действителен европеец, както и обратно. Тази теорема е валидна и за немците, и за французите, и за италианците, и т.н.

- Какво показват данните по глобалния дебат: ще се разпадне ли ЕС? Какво е бъдещето на ЕС - ще се върви ли още към капсулиране на националните държави, или ще се отстъпва още и още доброволно суверенитет? И каква ще е цената да не се разпадне съюзът?

- Повтарям - предстоящото разпадане на ЕС е в главите на враговете и циниците. Това не е някаква оптимистична теория за не знам какво си. Нито провидения, нито разум е господар на човешката история.

Ако сте за ЕС, не спете!

- Според някои ранни прогнози за европейските избори през май тази година десните националисти може да вземат 25 процента от местата в Европарламента. Някои вече определят тази тенденция като повратна точка в европейската политическа история след Втората световна война. Наистина ли е толкова критична ситуацията, или и тук сме обект на хибридни новини?

- Ами да вземат и два пъти по 25. Няма да вляза в такива разговори на политически врачки. Има висящи проблеми, които системните политически партии не виждат. Това е много тревожно.

- Кои са най-обезпокоителните висящи проблеми, за които системните политически партии си затварят очите и не искат да видят?

- По отношение на Европейския съюз има скептици, които, казват, че се увеличават. Друга категория са циниците. Те може би също се увеличават, ако е вярно, че в късно модерната епоха става по-влиятелен циничният разум.

Европейският съюз има външни и вътрешни врагове. Колкото по-уязвим изглежда съюзът, толкова по-безпардонни са външните врагове. Такава една теорема бих формулирал между другото.

Естествено, ЕС има своите милиони поддръжници, които по правило са мълчаливи или изразяват позитивната си нагласите по десетки различни начини - като се тръгне от избори, каквито са предстоящите за Европейски парламент, и се стигне до мащабни емпирични социологически изследвания, каквото е EVS (European Values Study), провеждано в интервал от 10 години и вече обхващащо 47 европейски страни. Има критици, които е необходимо да бъдат слушани внимателно от тези, които вземат колективно обвързващи решения, тоест от политиците и от всички поддръжници на обединена Европа.

- Какво показват данните от изследването по отношение на доверието към институциите? Има ли важни сигнали в това отношение, което политиците трябва правилно да прочетат?

- Между Четвъртата и Петата вълна на EVS, тоест

през последните десет години у нас има леко повишаване на доверието

И какво от това? Бих желал в публичния форум на обществото ни да се разискват действителните проблеми, отнасящи се до доверието и недоверието към различните институции.

Доверието към парламента е катастрофално ниско, но отговорът на въпроса съвсем не е елементарен. Не ми се говори за рейтингите на този и онзи. Ако рейтингът на един е висок, а на друг спада, работите съвсем не са еднозначни.

- По-силни лидери или повече демокрация и съответно по-авторитетни институции? Кое предпочитат хората - какво показват данните от изследването?

- Какви са предпочитанията на хората е много важно. Но ако те са погрешни, съм виновен аз като професор по социология, виновни са моите колеги, българските интелектуалци и не на последно място политиците и журналистите. Ах, тези журналисти. Ах, тази четвърта власт.

- Изследването проучва и нагласите към качеството на информацията в медиите. Станал ли е светът по-лесен обект за манипулиране и защо хората са удобни мишени за всякакъв вид лъжливи или манипулиращи ги новини?

- Никога в историята на човечеството не е имало по-мощни инструменти и благодатни/отровни условия за манипулация. Не исках да приключваме интервюто с такъв отчайващ въпрос. Но да бъдем оптимисти, като вярваме в невъзможното, както е казано преди мен и при други условия.

 

Проф. Георги Фотев, доктор на науките, е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Той е National Program Director на European Values Study.

Проф. Фотев е член на Европейската академия на науките и изкуствата. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН. Той е автор на над 300 научни публикации у нас и в чужбина (16 страни). Сред основните му трудове са книгите: Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер (1979), Принципите на позитивистката социология (1982), Социална реалност и въображение (1986), Гражданското общество (1992), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Смисъл на политиката (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Ценности срещу безпорядък(2009), Cъст. Европейските ценности в днешното българско общество (2010), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016), Феноменология на чувствата (2018), Социологията като строга наука (2018) и др. В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник "Светове в социологията" (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Янош Корнай, Джон Рекс и др.