Проф. Иво Петров: Има една причина да вляза в политиката - Йорданка Фандъкова

Двойното интервю на вестник "24 часа"

- Проф. Петров, защо световноизвестен кардиолог с изключително висок личен рейтинг влиза в политиката, макар и местна?

Иво Петров: Не бих казал, че влизам в политиката като политик, а като професионалист, и то на местно ниво, където не става дума толкова за политика, а за управление и организация. В моята сфера - здравеопазване, има доста какво да се направи в България и в София. 1/3 от населението на страната е в София през деня, включително и по здравни причини. Общината разполага с гигантски ресурс с нейните болници и медицински центрове. Той може да бъде използван рационално дори за медицински туризъм. Медицинският туризъм може да бъде чист бял бизнес за България и това би трябвало да се мисли от управленците.

- Лесно ли се решихте на тази крачка към политиката?

И. П.: Има една основна причина и тя се казва Йорданка Фандъкова. Това беше искрата, която ме накара да се съглася на тази стъпка, която ще увеличи ангажиментите ми, които така или иначе са гигантски. Но много уважавам г-жа Фандъкова. В много трудна и доста враждебна среда тя направи много за София. За съжаление, дисбалансът между регионите у нас е много голям, а София е флагман. Има много държави, в които флагманът дърпа другите и се надявам, че София може да е обект на позитивни практики, които да се мултиплицират, включително в здравеопазването и високите технологии. Четох внимателно програмата на г-жа Фандъкова. Интересна е, но имам забележки - няма много за здравеопазването. Въпреки инвестициите в нова апаратура, тези в самите лечебни заведения не са големи. Те не само може да се увеличат, но и да се инвестира правилно. В цял свят медицината върви към високите технологии, по-добрата свързаност и комуникация. Общинските лечебни заведения трябва да са пилотен проект, при който дигитализирането на информацията да доведе до по-добра комуникация и данни за пациентите, до по-голямо качество и предвидимост на медицинската услуга.

- Г-жо Фандъкова, как приемате тази идея?

Йорданка Фандъкова: Това е причината да се обърна към проф. Петров - не само специалист в здравеопазването, но и човек с активна гражданска позиция, непримирим към всичко, което не се развива достатъчно бързо и в правилна посока. Задачата ни в последните години в общинското здравеопазване беше много тежка. Започнахме работа за София в период, в който градът влизаше от криза в криза. Трябваше да спасим общинските болници и ДКЦ-та. Първо, трябваше да развалим Медицинския холдинг, това беше паразитно образувание, създадено, за да източва пари. Във време, в което в страната фалираха общински болници, ние ги стабилизирахме. Направихме същото и за ДКЦ-тата, които са много важни. Там е доболничната помощ, която още не играе тази роля, която може да има в здравеопазването и да го направи по-ефективно. Заложихме на модели за превенция и профилактика. Направихме 5 общински програми за профилактика, с които много се гордея. Сега както повечето сфери в града, и общинското здравеопазване трябва да се издигне на друго ниво. И това е нивото, за което говори проф. Петров. За модерно и достъпно общинско здравеопазване са нужни най-добрите специалисти. Затова ги поканих в моя екип.

- Проф. Иво Петров постави ли ви условия?

Й. Ф.: Бях притеснена от първия разговор. Много исках да го убедя и си бях подготвила сериозна реч, но не се наложи да я използвам, защото се оказа, че двамата говорим на един език. Много уважавам подхода му - като човек, дошъл от управлението, макар и в образованието, за мен политиката винаги е била начин да реализираш идеи, за да подобриш дадена сфера. Проф. Петров идва, за да работи за по-добро здравеопазване. Така че разговорът беше лек. Казах му моите очаквания и те съвпаднаха с неговите идеи. Не по-малко важна от медицинската му експертиза е тази в сферата на управлението, която съм имала възможност да наблюдавам лично. Това е модел на управление в голяма болница, смазана машина с невероятен екип, вдъхновен и ентусиазиран да работи. Много ценя и активната му гражданска позиция. Знам, че във всички важни за града сфери той също ще има идеи.

- А вие на нея?

И. П.: Единственото условие, което поставих, е да продължа да си изпълнявам професията. Ако премина изцяло към немедицинска дейност, със сигурност ще има атентат (смее се - б.а.). Ще се съюзят две групи - на пациентите ми и на администрацията на болницата.

Й.Ф.: И аз не бих го допуснала като гражданин и потенциален пациент.

И. П.: Г-жа Фандъкова очевидно получава ноу хау от съпруга си, който ми е колега в университетска болница и много точно е схванала какво трябва да се промени.

В здравеопазването има хиляди дейности, които трябва да се извършват на неболнично ниво. В световен мащаб е така. Дейности за събиране на медицинска информация се извършват на доболнично ниво, защото това е по-евтино и рационално. Това говори за дефекти в здравеопазването ни, които трябва да се поправят, да се доизкусурят, защото моделът ни не е лош. Много пациенти от чужбина идват да се лекуват тук не само заради експертизата, която имаме, но и заради организираността на здравеопазването. Вчера имах пациент - българин, живеещ от 20 г. в европейска държава. След прекаран малък инсулт е получил дата за доплер след 35 дни. При нас това изследване е задължително и се прави до 2 часа след инсулта. Затова казвам, че здравеопазването ни има много позитиви, но и неща, които трябва да се оптимизират. Намирам съмишленик в г-жа Фандъкова. Всички имаме нужда от съмишленици - трябва да работим заедно, защото сме в една кола и трябва да се движим в една посока, което не е много характерно за българите.

Й. Ф.: Никой не би си позволил да предложи ангажимент на проф. Петров, който да е в противоречие с неговото призвание, защото хиляди хора разчитат на професионализма и отдадеността му. Понеже той спомена съпруга ми, който е педиатър и работи с деца, навремето, докато беше студент, а дъщеря ни беше мъничка, преживяхме много тежко влизането ѝ в болница. Тогава съпругът ми се зарече, че като лекар ще праща децата в болница само когато това се налага и не може да бъде избегнато. И до ден-днешен той спазва този принцип.

- Значи и медицината ви свързва. Но как се запознахте?

И. П.: Отношенията са такива като между нас и английската кралица - ние я познаваме, но тя нас - не. (Смеят се - б.а.) Така беше, преди да се запознаем.

Й. Ф.: Първата ми среща с проф. Петров беше като на хиляди други българи. Една вечер много близък мой човек беше приет по спешност в болницата. Бяхме ужасно притеснени. Професорът си свърши перфектно работата и пациентът беше спасен. Но тогава в продължение на една седмица всеки ден ходех в болницата и видях организацията, управленските му умения и бях изключително впечатлена.

- Проф. Петров, казват, че сте специалист по сърцата. Четох, че спасявате по 8 живота на ден. Как ви се струва сърцето на София - в каква кондиция е и нужна ли е животоспасяваща операция?

И. П.: Не съм специалист само по сърцата, а по болестите на циркулацията, тоест там, където има кръвообращение - сърцето и съдовете. Те са свързани от един много неблагоприятен процес - атеросклерозата. Това е епидемията на нашето съвремие и България не е встрани от общата тенденция. У нас средно около 60-62% от смъртните случаи годишно са причинени от сърдечносъдово заболяване. Преди 10 г. София стана пилотен проект по европейска програма и се стигна до трикратно намаление на вътреболничната смъртност от остър миокарден инфаркт. Тоест, ако има желание и организация, нещата се случват.

София е огромен град, който продължава да расте. На всичко, с което човек се захване, трябва да гледа, така както гледа на собствения си дом - със същото позитивно отношение и желание за подреденост. Много егоистично и себично е да правиш така, че да ти е добре само на теб. Това, което г-жа Фандъкова прави, е да променя средата. Има много неща, по които трябва да се работи. Аз съм критик, не съм от хвалещите, че всичко е идеално. Но това дава поле за развитие. Нещата са насочени в правилната посока - става по-чисто, по-подредено, по-предвидимо. Обаче може да е още по-добре. Мечтая си пак да карам ски на Витоша, както го правех като дете. Искам боклукът в моя квартал да се събира по-често и без да се оставят отпадъци около кофите. Градският транспорт се е подобрил много, но може да е още по-добре. Има по-малко дупки, но въпреки всичко продължава да има дупки. Но трябва да си дадем сметка откъде се е тръгнало - от такава хаотична база преди години, че това, за което говоря, няма как да се случи с едно щракване на пръстите. Трябва всички да помогнем и да сме отговорни. Афоризмът на Махатма Ганди, че промяната трябва да започне от нас, за София и за България важи с пълна сила. Не може да очакваме някой друг да дойде и да ни оправи, а ние да стоим пасивно отстрани и да наблюдаваме.

- А какви ще са личните ви каузи като общински съветник?

И. П.: Телемедицината. В София общинското здравеопазване може да бъде концентрирано като обект на телемедицина - дигитализацията и електронизацията на събираната информация и предаването от разстояние е съвременна тенденция. Има роботизирана медицина от хиляди километри. Не може да страним от тези неща, трябва да ги прилагаме и тук.

- А на вас, г-жо Фандъкова? Имате сериозна програма за управление на София, но кои са най-важните неща?

Й. Ф.: Три са основните ми цели. Дигитализация във всички сектори, и то с помощта на специалисти. Имаме готова стратегия и това е ключ за реформата на администрацията. Не може хората да губят по 4-5 дни годишно, чакайки по гишета. Трябва да е обратното - администрацията да работи за хората, услугите да са удобни и бързи.

Работата в кварталите е много важен акцент. Дупките по улиците, за които професорът говори, останаха само там. Подобрихме базовата инфраструктура в града. Когато започнах работа, всяка пролет се отваряха ями по “Цариградско шосе”. Затова започнахме да преасфалтираме изцяло, а не само да кърпим дупки. И тази година вече работихме основно по големи квартални артерии като бул. “Линкълн” и ул. “Каменоделска”. Трябва да започнем усилена работа по малките квартални улици, междублоковите пространства, пейки, осветление, детски и спортни площадки. Голям проблем е и паркирането в кварталите. Това изнервя хората и предизвиква конфликти.

Довеждащият транспорт - направихме революционен скок с най-мащабната модернизация на градския транспорт - за 5 г. обновихме 90% от автобусите. Но за да пътуват повече хора с него, той трябва да е удобен и това е ролята на довеждащия транспорт - да вози от кварталната улица до метрото.

Другата голяма задача е чистотата на въздуха и развитието на зелената система. Имаме конкретни мерки и защитени проекти за смяна на отоплението на 1/3 от домакинствата, които се топлят на дърва и въглища. Това са най-важните ми цели, зад които стоят готови проекти и разработени модели.

- Сред новите лица в листата за общински съветници има и още един изтъкнат лекар - проф. Асен Николов. Как избрахте хората, които ще са част от новия екип?

Й. Ф.: Разговарях със специалисти в различни сфери, защото исках да поканя професионалисти с активна гражданска позиция. Имаме много прекрасни експерти, които работят в своята сфера, но не всеки е готов да отдели част от времето си за града. Познавах много бегло проф. Николов. Разговарях с хора от системата и изтъкнати лекари и ги попитах кого биха предложили, и те го назоваха. Благодарна съм, защото той изрази готовност да бъде полезен на града.

Често ме питат: защо толкова много лекари? Освен че ще помогнат да подобрим общинското здравеопазване, исторически погледнато, лекарите са много активни, когато става дума за развитие на обществото. Сигурна съм, че те ще допринесат за развитието на всички сектори.

- Проф. Петров, как изглежда в очите на един лекар битката за София?

И. П.: Нямам възможност да я следя. Но това не трябва да е битка, а дискусия. Критериите ми са изключително високи, както и на немалка част от българите, след като пътуваме свободно по света. Моите критерии идват от Буенос Айрес - един от най-красивите градове, изключително зелен и без нито една паркирана кола по улиците. Забранено е. Но общината е осигурила нужното, за да не се паркира на улицата. Огромни квартали са построени върху подземни паркинги. Подкрепям от цялото си сърце дигитализацията на управлението - на машина и програма не можеш да дадеш рушвет. В България нещата трябва да се случват, защото сме изпълнили изискванията, а не защото сме почерпили някого. Това ще ни направи достойни европейци.

- Някои смятат, че 10 г. са достатъчни за едно управление, и искат промяна. Като гражданин, който досега е наблюдавал развитието на София, какво смятате?

И. П.: Не съм софиянец. Момче от село съм. Затова първият ми досег със София беше впечатляващ. Бях малък, когато за първи път видях града. Много ми беше интересен дървеният трамвай, който минаваше през парка, и татко, лека му пръст, ме водеше всяка сутрин с него. Бях в една елитна детска градина, в която тогава беше синът на Гунди. Пазя много силно чувство към София. По-късно видях Виена и осъзнах в каква катастрофа всъщност сме живели. Всички трябва да сме критични, но ако сравним откъде тръгнахме през 90-те години и какво е сега, не може да не кажем, че промяната е гигантска. Тази правилна промяна трябва да продължи.

- Знам, че сте голям патриот.

И. П.: Имам двойно гражданство - наполовина съм аржентинец, наполовина българин. Но България е в моето сърце. Благодарен съм на Аржентина - там направих специализацията си и въпреки че семейството ми е разделено на две - половината живее там, България е на сърцето ми. Затова искам да се приближаваме до добрите практики във всички сфери и здравият човешки обществен разум да властва. Ние, гражданите, трябва да принудим политиците този разум да командва развитието на нашето общество.

Й. Ф.: И да участва.

И. П.: Нямаме право да сме пасивни, защото после не може да търсим отговорност и да изискваме. Всеки трябва да има принос.

- Затова ли и дъщеря ви, която също е лекар, се върна в България?

И. П.: Тя е много критична. По-възрастните трябва да знаем, че ни гледа строгият поглед на младите, които са изключително добре информирани. Трябва да отговорим на очакванията им, видно е, че досега не сме. Неслучайно немалка част от младите професионалисти, децата ни, намират поприще извън България, което е пагубно за държавата. Трябва да има предвидимо развитие за младите специалисти, за да спрем да ги губим.

- И двамата сте привързани към семействата си. Как реагираха най-близките ви, когато разбраха, че се кандидатирате за общински съветник, а вие - отново за кмет?

Й. Ф.: Първият човек, с когото винаги обсъждам плановете си, е съпругът ми, а следващият - дъщеря ми. Дълго съм се занимавала с управление в обществения сектор. Навремето, когато споделих, че ще се кандидатирам за директор на училище, а после, като започнах работа като зам.-кмет, бяха тежките разговори. Но получих пълна подкрепа от тях. Те знаят, че където и да работя, се раздавам 100% и ме разбират. Сега беше по-лесно и приеха решението ми спокойно.

Често ме питат защо съм решила да продължа. Много е важно, когато постигнеш нещо, то да е устойчиво. Давам пример с училището, на което бях директор - 73-о, защото е показателен - за 3-4 г. едно средностатистическо квартално училище влезе в топ 6 на езиковите гимназии в София. Гордея се повече, че и днес то продължава да е успешно. Това означава, че съм направила устойчив модел на управление. Затова, когато говорим за София, е важно всичко постигнато да бъде надградено, а скоростта на промяната да бъде увеличена. Това ме мотивира.

И. П.: Нееднозначно. Майка ми прие с голямо притеснение решението ми не само заради огромния ангажимент, а и заради горчивото усещане на българина към политиката и политиците. Но семейството ми знае каква е мотивацията ми и понеже всички одобряваме това, което г-жа Фандъкова направи за София в последните години, ме подкрепиха. Тя има мисията да довърши това, което е започнала, и ако не се беше кандидатирала, щеше да е предателство.

- Преди синът ви ви е посрещал на вратата с въпрос: “Тате, нали няма да си тръгнеш?”. А сега?

И. П.: Той вече е по-голям. Възприема хода ми позитивно.

- Вашият внук също вече е голям. Остава ли ви време за внуците сега?

Й. Ф.: И най-малкото време, което ми остава, е за тях. Снощи след среща с граждани в район “Студентски” взех внука си от плуване и по пътя говорихме за проекта му по литература. Преди няколко дни сложих малката ми внучка да спи, а преди това четохме книжки. Искам децата да растат и с мое участие, не бих си простила другото.