Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Проф. Минчев: Насърчаването на българите в чужбина на всяка цена да гласуват не е задължително

Мрежата

Проф. Минчев: Насърчаването на българите в чужбина на всяка цена да гласуват не е задължително

Проф. Минчев: Насърчаването на българите в чужбина на всяка цена да гласуват не е задължително - Tribune.bg
Снимка:

От Фейсбук профила на политическия анализатор проф. Огнян Минчев

Време е за известно преосмисляне на проблема „гласуване в чужбина“. Допреди 10 години гласуването извън България бе по-скоро незначително от гледна точка на изборните резултати - с голямото изключение на гласовете от Турция. С нарастването на общността на българите в чужбина, проблемът за гражданското и политическо участие на новата българска диаспора придобиваше все по-голямо значение.

Живеем във времена, в които навсякъде се разрастват т.нар. „флуидни нации“ - национални общности, големи части от които се „разстилат“ по света, най-вече във връзка с глобализацията. Китайци и индийци са най-типичните примери за „флуидни нации“ в съвременния свят.

В България нестихващата емиграция с право се разглежда като огромен проблем за националното ни развитие, но засега не разполагаме с особено ефективни инструменти - институционални и стопански - за да редуцираме вълната на гурбетчии и дългосрочно напускащи страната наши съграждани. Може би не е особено успокоителен фактът, че от повечето съседни страни и народи - от Източна Европа и бившия Съветски съюз - емигрират съпоставими, дори по-големи части от националните общества като следствие на посткомунистическия преход. 

Емиграцията от България е загуба на национален капитал - в икономиката, в обществения живот, в потенциала на страната да се утвърди като стратегически фактор в региона на югоизточна Европа. Тази загуба може да бъде частично компенсирана, ако българската държава, българският бизнес и гражданската общност развият специфични инструменти - политики, стратегии - за поне частична интеграция на нашата диаспора в българския национален живот. Успелите българи в чужбина могат да бъдат привлечени да споделят част от своите успехи и професионални и лични постижения в проекти, които са свързани с България.

Но българската диаспора не се състои само от успешни или много интелигентни хора, въпреки продължителната илюзия, която споделяхме, че от България „изтичат“ предимно „мозъци“. На практика се оказва, че хора от всички социални прослойки избират емиграцията като временна или окончателна съдба за себе си. Те са различно успешни и различно удовлетворени или не от своя живот в чужбина. За добро или за лошо, приелите ги общества ги интегрират и „поглъщат“ като естествен процес, който при българите се оказва по-успешен, отколкото при араби, гърци или китайци.

Най-лесният начин да се поддържа една жива връзка между България и емигриралите българи - освен, разбира се семейните отношения - е стимулирането на българите в чужбина да участват в политическия живот, да гласуват. Речено - сторено.

Вследствие на една комбинация от граждански усилия и законодателни промени в изборния кодекс, през последните 5-7 години се улеснява и стимулира откриването на избирателни секции по целия свят, където има значителни български общности. През последните две години гласовете от чужбина формираха нарастващ дял от политическо влияние и въздействие върху резултатите от твърде честите избори в България.

Гласовете на българите в чужбина отрезвиха илюзорната картина за диаспората сред българите, останали в родината си. Стана ясно, че в чужбина не са само „мозъците“, а и всякакви други. Изясни се, че емоциите и пристрастията на българите „у дома“ са останали аналогични и присъщи на българите в чужбина. Прояви се и нещо много важно, което неизбежно ще определя нашето отношение към гласуването извън България. Българите от диаспората гласуват за определени български партии не само по собствено „български“ причини, но и като следствие на своите преживявания и живот в обществата, където са намерили гостоприемство.

Големият брой гласове в чужбина за партии като ИТН и - особено - за „Възраждане“ породи възмущение сред част от българската общественост, поддържаща по-либерални варианти на политическо поведение. „Не стига, че са отишли да живеят в Англия и в Америка, ами и за Путин ще ми гласуват. Защо не отидат да живеят в Урюпинск - и тогава да гласуват за Путин...?“

„Евразийското“ избирателно поведение на големи групи емигранти е не само следствие от влиянието, което оказва върху тях семейството им, останало в България. Тези българи от диаспората гласуват в полза на десния популизъм по „собствени“ или „заварени“ в обществата, където пребивават причини. Мнозина от българите емигранти носят в себе си вариации на специфична българска патриархалност и традиционализъм, които пораждат у тях неприемане, дори възмущение от степента на либерализация на нравите на Запад.

„Джендър“ културата, толерантността към имигранти от целия свят, разпадът на традиционната култура в западните общества поражда силна консервативна реакция сред мнозина български емигранти. Ако гласуваха на френски избори, те щяха да подкрепят сигурно Националния фронт на мадам льо Пен. В Германия - Алтернативата за Германия. А в България - гласуват за „Възраждане“, а преди това - за ИТН.

От една страна, този български вот от чужбина сближава политическите тенденции на развитие в България с тези от цяла Европа и Америка. От друга - прякото пренасяне на реалности от западните общества в българския политически избор може да има сериозни - дори драматични последствия за националния политически избор у нас. Ако решим, че все пак си струва да окуражаваме и подкрепяме гласуването на български избори в чужбина, трябва да сме готови да положим повече усилия за тяхната подготовка и провеждане.

Преди всичко, като държава и общество ние не правим достатъчно за осведомяване на българската диаспора за развитието и проблемите на България в годините след като емигрантите са я напуснали. Декоративната „агенция за българите в чужбина“ отдавна е дадена на изполица на една миниатюрна партия с големи претенции и определено не се използва по предназначение. Спорадичните политически посещения в градове с български общности - на вицепрезидента, на партийни лидери и държавни представители далеч не са достатъчни за да могат поне да приближат степента на информираност на диаспората до тази на българите, живеещи у дома си.

Подкрепата за български медии, училища, културни центрове и граждански инициативи е на много по-ниско и неефективно ниво в сравнение с тази сред нации, които отдавна поддържат дълбоки връзки със своята диаспора. Вижте как работят гръцката, арменската, полската диаспора в Европа и Америка и направете неизбежното сравнение с качеството на нашите усилия.

Не зная какво е качеството на организираните в чужбина избори, но предполагам че тези секции, които се отварят в българските дипломатически мисии, работят достатъчно добре - може би и по-добре от редица секции в самата България. Друг е въпросът как работят секциите, организирани от самите общности, имат ли всички доброволци в тях достатъчна подготовка за да контролират и отчитат резултатите от изборите. На последните избори от 2 октомври отново имаше съобщения за нарушения на правилата в редица секции - например в Турция, където декларации се попълват извън избирателните секции, в секциите се допускат външни лица и т.н.

Не е маловажно обстоятелството, че броят на българите в чужбина, които гласуват, варира в доста по-широки граници, отколкото този на гласуващите в самата България. На 2 октомври гласуваха  много по-малко българи в чужбина, отколкото на изборите през 2021 г. От тази гл. точка - не съм сигурен, че създаването на специален „избирателен район“ за чужбина е добра идея, най-малкото защото фиксираният брой депутати в този „район“ ще се избират от значително различаващи се по брой избиратели, отишли да гласуват извън България.

Най-накрая, но не и по значение, колкото и непопулярна може да бъде подобна позиция - насърчаването на максимално участие в изборите на българите в чужбина на всяка цена не е нито задължително, нито полезно от гледна точка на аргументите, изложени по-горе. Имаме нужда не просто от количество подадени гласове. Имаме нужда от гласоподаватели, които да са достатъчно информирани и достатъчно мотивирани от гледна точка на българските обществени реалности да участват в изборите. Гласуването трябва да бъде обезпечено достатъчно добре като организация и процедури, за да има смисъл като легитимно волеизлияние.

Към настоящия момент не по-малко от 25 на сто от българските граждани се намират дългосрочно в чужбина, което само по себе си е достатъчен аргумент в полза на тяхното привличане и интегриране в българския обществен, културен и политически живот. Но връзките на България като държава и общество с нейната диаспора трябва да бъдат по-дълбоки и органични. Гласуването в чужбина трябва да бъде част от общите усилия - на българите в България и на българите в чужбина да останат заедно в една интегрирана общност на българската нация - все повече „флуидна“, подобно на множество други нации в съвременния свят.


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати