„Протест на властта“: Манифестация за управляващата партия, като тези преди 89-та

Днес формацията „Правосъдие за всеки“ проведоха марш „В защита на парламевтаризма и демокрацията“. Като основна причина е, че в Народното събрание ще бъде разгледан вотът на недоверие към правителството на Кирил Петков. Една парламентарна процедура, записана в законите на страната ни и основен признак за демокрация. Според премиера и министрите му обаче, това е опит да бъде свален от власт, което не било правилно. Ето и част от коментарите по темата:  

Димитър Стоянов

От "Правосъдие за всеки" са обявили марш "В защита на парламентаризма и демокрация". На него присъстват и Георги Свиленски, и бившият вече председател на Народното събрание Никола Минчев. И разни други лица от управляващите. Едно на ръка колко е странно (най-меката възможна дума) неправителствена организация да прави шествие в защита на правителството и управляващите, но пък имам няколко въпроса:

1. След като защитаваме парламентаризма, отричаме ли факта, че смяната на председател на Народното събрание от парламентарно мнозинство е обичайна и съвсем нормална парламентарна практика?

2. След като защитаваме парламентаризма, отричаме ли факта, че искането на вот на недоверие към едно правителство от страна на политическата опозиция е обичайна и съвсем нормална парламентарна практика?

3. След като защитаваме парламентаризма, отричаме ли факта, че съществуването на политическа опозиция, която съгласно Конституцията и ПОДНС може да използва всички възможни средства в рамките на закона, за да свали едно правителство предсрочно, е обичайна и съвсем нормална парламентарна практика?

Ако отричаме всичко това, то за какъв парламентаризъм говорим? Всички гореизброени явления са една съвсем нормална част от парламентарния модел на управление. Всички гореизброени явления се осъществяват изцяло в рамките на действащата българска Конституция и по нищо не се различават от процедурите, които съществуват в конституциите на всички водещи демократични държави.

Същото може да се каже и за демокрацията. Защото парламентарната демокрация преди всичко е върховенство на закона, разделение на властите, взаимен контрол между тях, процедурни гаранции и т.н. И всичко, което се случва отново е в рамките на действащия конституционен модел.

Разбирам революционния патос на Кирил Петков и компания отново да се събудят през лятото на 2020 година, но за разлика от тогава в момента те са на власт.

Кирил Петков не е обикновен протестиращ, а е действащият министър-председател на републиката. И това, че ще изкара няколко хиляди свои привърженици на протест не дава легитимност на неговите искания. Ще напомня също така, че неговото управление е резултат от една от най-ниските избирателни активности в демократичната история на България, така че и тезата за подмяната на вота на избирателите не издържа дори най-обща критика.

Въпросът със съществуването на неговото правителство и по-нататъшния му мандат ще се реши в Народното събрание, а не на друго място.

Кристиян Шкварек

Гледам в момента Кирил Петков на микрофона пред парламента, изнася геройски, протестни речи.

Опитвам се да разбера цялото мероприятие. В политологията няма такова нещо като протест в подкрепа на правителство. По дефиниция. Тогава то не е протест и не се нарича така. Има си точна дума, достатъчно широко наложена преди 1989-та:

Манифестация.

Вие не протестирате. Вие манифестирате в подкрепа на властта.

Вие не сте на протест. Вие сте на държавна манифестация за управляващата партия. Като тези преди 89-та.

Знам, че сред демократичния, градски офисен планктон протестът е придобил религиозна форма. Той е тяхното ходене на църква или по-точно - на поклонение. Цялата градска общност усеща своето политическо битуване през призмата на протеста, на смелата "борба със статуквото" и геройското мятане пред белият автобус на властта.

Днес, някак по инерция и инстинкт тази общност се опитва да прожектира същата мистика върху точно обратното. Върху конюнктурни манифестации в подкрепа на другарите от партията и онези на власт. Манифестации, на които действащи премиер и вицепремиери изнасят речи пред събралите се другари.

И затова се получава толкова смешно. Да се правиш на борец срещу статуквото, манифестирайки за статуквото. Борец срещу властта, минфестирайки за властта. За онези, които концентрираха практически пълната власт в страната преди половин година, а след това се изпокараха помежду си. Онези, които сами се свалят от власт, защото не можеха да се разберат как да си разпределят едни кинти.

Опитите тази бутафория да бъде обрисувана като смела борба с мафията са точно толкова смешни, колкото бяха приказките за парапет, на който Петков всъщност се бил опирал.

Стефан Ташев

ТВ камерите на живо ще извадят очите на премиера, толкова отблизо го снимат, да не се види провала на протеста и малобройността му. Реално протестът се ръководи от НСО, защото гледаме само вратовете и гърбовете на държавните гардове.

Любо Огнянов

Бащата на Кирил Петков също е на митинга пред НС: Искам извинение от поколението на моя син, защото тази битка ние трябваше да я водим, а аз заминах

Георг Георгиев

Най-важното, което разбрахме днес - #про100Киро се подкрепя и е готов да протестира за себе си!