Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Радан Кънев: Не ме е страх от Радев, той е преходен политик, страх ме е, че всеки ден умират по 200 мои сънародници

Мрежата

Радан Кънев: Не ме е страх от Радев, той е преходен политик, страх ме е, че всеки ден умират по 200 мои сънародници

Снимка:

„Не ме е страх от канадското гражданство на Кирил. Проявената немарливост от съветниците му е тревожна, а нежеланието му да признае очевидна грешка – неприятно“, написа във своя фейсбук профил евродепутатът Радан Кънев. Коментарът му е породен от задълбочаващите се кризи, политически, икономически и на първо място здравната криза. По думите на Кънев той не се страхува от Румен Радев, който приема за преходен политик, нито пък от третия пол, защото такъв по думите му не съществува, както и от Конституционните съдии, защото те се назначават от Народното събрание и от президента.

Ето какво още написа Радан Кънев:

Аз съм Радан Кънев. И МЕ Е СТРАХ

И нека уточня - не ме страх от канадското гражданство на Kiril. Проявената немарливост от съветниците му е тревожна, а нежеланието му да признае очевидна грешка - неприятно. Но е ясно, че не е заплаха за националната сигурност и Трюдо няма да ни завладее (което е смисълът, ratio legis, на забраната в Конституцията). Напротив - Кирил, без да е герой в случая, е повече част от решението, отколкото от проблема.

Не ме страх и от Третия пол, нито от Биологичния пол. Единият не съществува, а с другия съжителствам близо половин век и не ме тревожи.

Честно казано, не ме е страх нито от Румен Радев, нито от Конституционния съд. Единият е просто преходен политик, а другото е институция, 2/3 от която се определя от политици - НС и Президента. Каквито НС и Президент избираме, такъв КС получаваме...

Но ... много ме е страх, че всеки ден умират по 200 мои сънародници повече от обичайното (само̀ по себе си ужасно високо) за този период на годината. Общо над 40 000 българи в повече от обичайното са ни напуснали от началото на пандемията. Значително повече, отколкото в Балканската и Междусъюзническата война общо. Но преди всичко ме е страх, че тази тенденция, за разлика от другите европейски държави, продължава и не се забавя, а настоящата вълна на заразата ще бъде най-тежката досега.

Страх ме е, че българското общество буквално се самоизяжда от недоверие и разделение, а в тази среда процъфтява антинаучна и античовечна пропаганда, която не само днес отнема животи, но и нанася рани, които ще стоят отворени години наред.

Страх ме е, че мнозинството от българските политици виждат и пораженията от Ковид-19, и раните от пропагандата, и бездната на разделението. И единственото, което правят, е да обмислят възможностите да се възползват от тези обстоятелства, да наранят някой конкурент или поне да се снишат, за да не пострадат. И така дават пример на цялото общество каква е "националната" стратегия за оцеляване.

Страх ме е за съгражданите ни, които - пряко или косвено - зависят икономически от въглищната икономика. Защото те са вече 15 години жертви на малодушието и стратегията на отлагане и снишаване на лидерите си. А днес, когато часовникът отброява последните месеци, в които може да се инвестира успешно в модернизация и нови технологии, малодушният популизъм на лидерите достига нови върхове. Не, дъна̀.

Страх ме за съгражданите ни в Северозапада, които се въртят в порочен кръг от обезлюдяване, бедност, влошено към никакво здравеопазване и образование, деиндустриализация, упадък на транспортните връзки и инфраструктурата. И които пак са забравени в Националния план за възстановяване и инвестициите за регионално развитие.

Страх ме е, че Североизтокът и Родопският регион са тръгнали по същия път.

Страх ме е, че същата комбинация от пропаганда и политически малодушие, за която стана дума по-горе, вече успешно се подготвя да провали Зеления преход в енергетиката ни и да ни обрече на високи цени на енергията и продължаваща зависимост от монополисти. И по-лошо - да направи евтината, автономна и зелена енергия достъпна само за богатите и така да допринесе за задълбочаване на ужасяващите неравенства в обществото ни.

Страх ме е, че институционалната криза, която загробва правосъдието ни, се превърна в политическа. И че е възможно и следващият парламент да няма стабилно мнозинство, което да ни изкара от нея и да започва да решава проблемите.

Страх ме е, че правосъдната реформа и борбата с корупцията лесно се превръщат в краткосрочна предизборна дъвка за популисти и мошеници и така се компрометират тези определящи бъдещето ни каузи. (Не мога да не се сетя за Киплинг и "... to hear the Truth you've spoken, twisted by knaves to make a trap for fools...")

Страх ме е, че предизборният дебат е изпълнен с обвинения за нашето "вчера", но няма много за нашето "утре", че почти никой не предлага цели, ако щеш мечти, за живота ни през 2030г., за живота на децата ни през 2050г.

А ако един кораб няма курс, посока, той неизбежно - рано или късно - се оказва "bound in shallows and in miseries", да продължим с класиците.

Е, наречете ме страхлив. Ще ми е за първи път... Но съм убеден, че се иска повече смелост да видиш проблемите, да ги назовеш, че и навреме да се уплашиш от големината им. Това е, което малцина се осмеляват. Повечето от тези малцина са в Демократична България. Затова и аз съм там, и гласът ми, и публичната ми подкрепа. И се надявам уплашените, но готови да се борят с основателните си страхове, да станем още повече - и в ДБ, и другаде.

Страх ме е и от готвачи, които слагат сметана в спагетите. Но от това съм се научил да се пазя сам.  


Топ новини

виж още

Актуална тема