Радев мълчи, не знае с какво още разполага прокуратурата. Ако се докаже съпричастността му към шпионската афера, логичен е импийчмънт

Политическият анализатор и пиар експерт Нидал Алгафари направи за ПИК свой прочит на гръмналия шпионски скандал и опит за пробив в системата на НАТО през секретна информация от българското Министерство на отбраната в полза на Русия. Дали Кремъл отново активира имперските си амбиции на Балканите, има ли и други активирани спящи клетки, предпазени ли сме от приятелски огън – върху това разсъждава още Алгафари. Той има също свой поглед върху възможността скандалът да е показна и предизборна дейност, както и защо мълчи президентът Румен Радев, докато посланик Елена Митрофанова ехидничи в стил „Путин“.

- Г-н Алгафари, от вашите публични статуси е ясно, че темата с гръмналия шпионски скандал силно ви интригува. Това разкритие на българската прокуратура означава ли, че Русия има имперски амбиции към демократична България по аналог с 16-та република на СССР?

- Вие сте доста мил, защото се връщате исторически само до Съветския съюз. Трябва да се върнем още малко назад, когато действително Русия предявяваше имперски амбиции към целия Балкански полуостров. Това е и една от реалните причини да избухне тази война между Русия и Турция, която ни приписват, че е била освободителна.

- Ако тази амбиция от диахронен продължава в синхронен план, има ли спящи клетки в България. И ако за Русия това е по-скоро естествено, защото е наш противник по оста НАТО, то предпазени ли сме от шпиони на т.нар. приятелски и партньорски държави?

- Първо, ние с тези приятелски държави, с които сме в НАТО и в Европейския съюз, не би трябвало да имаме тайни. Така е, защото сме част от техните структури. Те няма какво да изнасят, те го имат. Докато тези държави, които са извън обсега на НАТО и ЕС, със сигурност имат интерес и се опитват да пробият там, където има слабост. За добро или за лошо, в продължение на десетилетия в Съветския съюз и в Русия са обучавани хора, които са работили към службите на ГРУ и техните разузнавателни подразделения. И тези хора са се връщали в България, получавали са достатъчно добри позиции, още повече че допреди 10 ноември 1989 г. ние си бяхме като техни васали. Каквото и да се случеше, първият на държавата Тодор Живков или членовете на Политбюро са се допитвали до губернатора в България – съветския посланик. Няма решение, което да са взели, без да е съгласувано първоначално с другарите от КПСС. Така че спящите клетки от онова време ги има. Това са хора, които са обучавани, които са внедрени, които седят и чакат най-вероятно да бъдат подбутнати, за да се събудят. И целта е по-скоро те да създадат някакви нередности и напрежения между русофили и русофоби, отколкото да свършат кой знае каква работа. Защото и сумите, които са получавали, от това което разбрах, са обидно смешни за такъв тип дейност.

- Защо сега, точно преди парламентарните избори, гръмва този скандал, търсили ли се някакъв пиар ефект, не трябваше ли да се изработи тихо -точно като за случка от тихия фронт?

- По принцип можеше да се работи много тихо, но това вече е трети или четвърти пореден път, в който се залавят такива хора. И винаги в предизборни ситуации, два-три месеца преди изборите, всички започват да се вторачват във вота. Тогава най-лесно се лови риба в мътната вода. Когато има неразбории, когато всеки се е загледал в проценти, възможни коалиции, електорални нагласи, тогава шпионите действат. И смятам, че прокуратурата, за да няма колебания като при предишните случаи – има, няма, съветникът на президента давал не давал, този път с много ясни доказателства показва, че тези хора са имали някакъв користен интерес в услуга на друга държава и са престъпвали клетвите си.

- Има ли някаква роля в този сюжет президентът Румен Радев, адвокатът на единия от задържаните - полк. Петър Петров, твърди, че атаката срещу клиента и е, защото той е приятел на държавния глава. Защо мълчи Радев, може ли самият той да е в хипотеза, че е свързан със службите на Русия?

- Много ми е странно това мълчание, защото той е върховен главнокомандващ на армията и това се случва в неговия ресор. Веднъж вече бяха посочени хора в неговото обкръжение, които е вероятно да са имали такива контакти. И сега изведнъж – втори път. Вече става много тежко и погледите започват да се обръщат към този, който може би по един или друг начин е отговарящ за тази сигурност и да не се случват подобни неща в армията. Радев трябва да намери някакъв отговор. То вероятно е трудно да се отговори, защото не знае с какво още разполага прокуратурата, не знае с какво разполагат другите разузнавания за всякакви връзки. Може би затова трябва да изчака още малко, но от това чакане и от това протакане погледите все повече се вторачват в него.

- Твърди се, че единият от шпионите – полк. Петров, който е контактувал лично с Резидента, е назначен в Министерството на отбраната с протекциите на президентския съветник Стефан Янев. Това не е ли отново основание за разследване какво се случва на „Дондуков“ 2?

- Това е проблем, който не можем да го говорим, докато няма доказателства, защото става въпрос за държавния глава на нашата, на българската република. И трябва да сме много внимателни. Представям си, ако това твърдение е вярно, как ще се отрази това на всичките ни партньори, с които сме в момента в НАТО, в ЕС. Държавният глава да има отношение в такъв шпионски скандал със страна, която е от другата страна на барикадата, все си мисля, че това не е така. И си мисля, че нашият президент не би могъл да постъпи така, но ако не дай, Боже, се окаже, че има някакви негови давления в тази посока, смятам, че тогава е съвсем логичен импийчмънтът му.

- В стилистиката от отговора на Путин към Байдън - така ли да прочетем неглижиращата и ехидна реакция по аферата на посланик Елеонора Митрофанова?

- Това им е навик, това е тяхна политика. В това, че в даден момент президентът на Щатите се е препънал и паднал, можем да изброим хиляди такива случаи и с Путин, и с Елцин, и с Горбачов, и с Брежнев, и с Андропов. Сталин също. Всякакви такива случаи. Това не е повод така да се отнасяш. А когато Байдън, макар и много деликатно, отговори на въпроса дали Путин е убиец, той не е имал предвид, че лично е убивал. Нямам представа дали това се е случвало, но това, което се случва в Сирия след заповеди на руското военно командване, със сигурност са избити много хора. Много хора са били избити и на други места от руските сили. Включително подозренията, които има за новичока, това, което се случи в Англия, това, което се случи с Навални, тук с Емилиян Гебрев. Това всичкото отива към правилността на това, което казва Байдън. А това – да се подиграваш, че някой е паднал, спънал се е на едни стълби, което е съвсем човешко, го разбираме не от руските, а от американските медии. Те показват – да, нашият лидер е на години и въпреки това той може и да тича, и да се качва в самолета, без някой да го подпира и да го носи, както някои от съветските лидери след пиянските им оргии.

- Мислите ли, че по „Тайфун“ ще има реално осъдителни присъди, а няма да се окажат прави опорните точки на опозицията, че това е бутафория тип „сватбарски долари“?

- В правовите държави затова има разделение на властите. Има прокуратура, която е събрала някакви доказателства. Тези доказателства, за да излезе главният прокурор да ги изнесе публично, значи, че има за какво да бъдат обвинени тези хора и вече ще решава съдът. Може съдът да прецени нещо друго, нещо различно, като искрено се надявам поне в съда да нямаме инфилтрирани фоби или фили.