Радев падна в капана на фиксацията си срещу Борисов

Автор: Явор Дачков, вестник „Галерия“

Преди два месеца писах в „Галерия“, че решението на президента Румен Радев да насрочи изборите на 4 април е грешка, която обслужва ГЕРБ и управляващата коалиция. Аргументите ми бяха свързани с коронавируса и отражението, което той ще даде върху избирателната активност и предизборната кампания. Не беше трудно да се предвиди, особено на фона от опита от развитието на пандемията през миналата година и през тази зима. Очакваше се, че ще има поредна голяма вълна през месеците февруари, март и април, което се случва в момента. България е затворена, както и цяла Европа.

Който си мисли, че управляващите манипулират този процес нека погледне какво се случва в Германия, Франция, Испания, Гърция и редица други страни, в които ограничителните мерки са далеч по-строги от българските. Коронавирусът изцяло потопи останалите политически новини и притъпи кампанията на опозицията. Темите за корупцията, записите на премиера, чекмеджетата и правосъдието, които изкараха хората на площада миналото лято, изтекоха в канала на късата българска памет, а разединената опозиция няма ефективно оръжие, с което да атакува властта.

Предизборната кампания се пренесе изцяло в медиите и интернет, което е в полза на управляващите, защото е свързано с пари и ресурс, каквито останалите партии нямат. Можеше ли Румен Радев да предвиди всичко това? Можеше, разбира се, но не го направи. В желанието си да покаже, че е основният политически противник на Бойко Борисов и иска по-скоро да го види извън управлението, Радев действа емоционално и първосигнално, без да се замисля за политическите последствия от решението си. Той падна в капана на емоциите и фиксацията си срещу Борисов и вместо да избодѐ очите на ГЕРБ им изписа вежди. „Никога не мразѝ своя враг, защото омразата замъглява преценката ти“. Тази мисъл на Майкъл Корлеоне от класиката „Кръсникът“ е особено валидна за политиката. В нея добрите намерения далеч не са достатъчни за постигането на ефективност, а често даже и пречат, както е в този случай.

Радев първо сгреши, когато в интервю каза, че изборите трябва да са на първата възможна дата, защото всеки допълнителен ден на ГЕРБ във властта е пагубен за страната. След бурните реакции от страна на различни политически сили и анализатори, че това предложение не е добре обмислено заради пандемията, президентът реши да го легитимира през консултации с политическите сили. Консултациите бяха напълно излишни и формални по съдържание (по Конституция те не са задължителни), а в края на краищата Румен Радев подписа указа за изборите според първоначалните си намерения.

Днес виждаме резултатите от това решение - почти формална предизборна кампания, изместена от новините за заразени и хоспитализирани и очертаваща се рекордно ниска избирателна активност, която изцяло обслужва управляващите. Всъщност от БСП трябва най-много да са ядосани на Радев, защото техният електорат, съставен предимно от възрастни хора, е най-уязвим за болестта и едва ли ще отиде масово до урните в условия на карантина. Последната удря и по втората най-голяма опозиционна партия, тази на Слави Трифонов. В нормални условия той щеше да направи силна кампания от концерти в цялата страна на препълнени стадиони и значително да повиши резултатите си. Решението на Радев за датата на изборите ощетява и „Демократична България“, третата по големина опозиционна сила, защото на 4 април е католическият Великден. В съчетание със строгите мерки в Европа (има страни, в които не е позволено да се отдалечаваш на повече от два километра от дома си), това ще направи трудно гласоподаването в много държави. А на този вот особено разчитат от т. нар. градска десница.

Нищо не пречеше на Радев да насрочи изборите на 23 май или на една от предишните недели, съответно 16-и и 9-и. Конституцията му позволяваше това, защото мандатът на сегашното Народно събрание изтича на 26 март. Според основния ни закон изборите могат да се проведат в следващите два месеца, но не по-късно от 26 май. Тогава нещата щяха да изглеждат по съвсем друг начин, щеше да има време и за кампания, както и за разгръщането на теми, извън коронавируса, а избирателната активност щеше да бъде значително по-висока от очертаващата се сега. Изтощението и изнервянето на  избирателите от мерки и лишения също щеше да бъде на съвсем друг градус и то не в полза на ГЕРБ.

Не пиша това, за да се заяждам с президента, на когото симпатизирам и чиито усилия да върне нормалността в политическия ни живот уважавам. Тези усилия обаче трябва да бъдат подплътени с реална политическа работа, която включва и създаването на компетентен екип, който внимателно да обмисля всяка стъпка на държавния глава. Особено в конфронтационна ситуация като сегашната, която донякъде е плод и на поведението на самия президент.

След четири години във властта той няма право на такива дилетантски грешки.

Има и нещо друго, което ми се струва важно. След избирането си Румен Радев неведнъж е подчертавал ограничените правомощия, които му дава Конституцията, за да обясни липсата на политическа активност, която се очаква от него. Насрочването на дата за изборите е от онези правомощия, които са изцяло подвластни на президента, на неговата преценка и политическа воля. Повтарям, че дори консултациите с политическите сили не бяха задължителни. На всичкото отгоре в сегашния политически контекст това можеше да бъде сериозно политическо оръжие, което да бъде използвано срещу неговите политически опоненти, които гонеше с вдигнат юмрук миналото лято от фонтана пред президентството. Румен Радев имаше една чиста възможност да излезе извън красивия свят на думите, които му спечелиха много привърженици и да действа като политик, а и като държавник, защото ниската избирателна активност означава и по-ниска легитимност на избраното управление, каквото ще се случи в сегашната ситуация. Той пропиля тази възможност и избра възможно най-лошия вариант, което си е атестат за политическите му умения, както и повод за поредното разочарование в българската политика.