Ралица Симеонова-Ганева: Със сигурност 90-те години на миналия век са сред най-тежките периоди, през които сме преминали

От профила във Фейсбук на Ралица Симеонова-Ганева

Споделям последната ни илюстрация на покупателната способност на средната заплата и пенсия, и минималната работна заплата в България за периода от 1945 до днес, която изготвихме за днешното ни участие в „Неделя 150“.

Това е обективната картина на база на официална статистика от НСИ, НОИ и пр. 

Разказите за това, какво точно се е случило през тези десетилетия, са многобройни и поляризирани. Тази илюстрация не отрича личните спомени и мнения, а дава общ поглед върху много интересни и сложни социално-икономически процеси.

Самите ние все още осмисляме числата в опит да конструираме обективна и безпристрастна интерпретация на тези резултати.

Със сигурност 90-те години на миналия век са сред най-тежките периоди, през които сме преминали.

Сривът в покупателната способност на доходите след края на социалистическия период е значителен. За някои социални групи този срив е съпоставим с годините след Втората световна война.

Инфлационните шокове тогава нямат паралел в цялата ни история от последните три века. Добър ориентир за размаха на настъпилите промени е размерът на средната заплата в стари и нови левове. През 1990 година тя е 378 стари лева (отпреди деноминацията от 1999 година) или 38 стотинки в днешни пари (BGN). Без деноминация заплата от 2 000 лева днес щеше да бъде 2 000 000 лева.

През последните 20 години стандартът на живот се подобрява в много по-голяма степен за работещите отколкото за пенсионерите. Работещите днес са средно над 1,5 пъти по-добре отколкото през най-добрите години на социализма. Средната пенсия през повечето години на Прехода е с по-ниска покупатена способност от тази през 80-те.

Минималната работна заплата като цяло осигурява относително по-добър живот отколкото средната пенсия през последните 20-30 години. Условно определената от нас минимална заплата за годините преди 1990 година (изчислена като 50% от средната) кореспондира на по-нисък стандарт на живот от този на средния пенсионер. Но тогава доходното неравенство е по-малко. През 80-те под 10% от работещите получават минимални доходи, докато днес над 20% от наетите лица работят за минимална работна заплата (по официална статистика).

П.П. В коментар слагам линк към предаването по БНР от тази сутрин.

П.П.2 Данните за 2023 година са предварителни на база наличната към момента информация (официална и неофициална).