Рашел Леви: Медиите играят по дяволска свирка, никой не пощади масовия човек

Текст на поетесата Рашел Леви

Във време, в което трябва да се пощади крехката човешка психика (Не е крехка ли? Най-крехката същност на тази твърд), медиите ежедневно ни заливат с трагедията на извършеното от една болна жена в Сандански.

Да оставим всичко друго - целия кич на вечерните сводки за протести на двама-трима в летните месеци, когато трябваше да събираме себе си за "невиждания удар" (и той не се забави), ни налагаха да се взираме в празния площад. Не говорим за по-масовите протести, а за дежурствата им, които насаждаха тревожност у население, което има нужда не от зле поднесена информация, а от Църква, Бог и духовни учители.

От Вазовия балкон (не от пиян безбожник с камера, който обижда сънародниците си. Кой си ти да вменяваш вини?)

Медиите играят по дяволска свирка, никой не пощади масовия човек. Онзи, чиито тревожности няма да потърсят утеха във високата рационалност на академичните томове, а по навик - в лекотата на публичното информиране. "Лекота", напомняща на истерия, хаотично тенденциозна.

Тези, дето сме живели по-дълго, помним как атмосферата около "естетиката" на големите престъпници от Прехода бе завзела медиите - мутреси, цинизъм, чалга, Слави,  жълти новини, почти безсловесни момиченца "журналистки", атмосфера на градски бардак. Това беше...

Днес пак носталгия по това време, изведено и като "политически проекти".

...И същите, които се оплакват от липсата на свобода, си позволяват свободията да безчинстват с крехката психика на масовия човек. Как няма да се спасява с конспирации?