Рейдърското превземане на БГ пощи: План за контрол на вота с дистанционно гласуване?

Новото ръководство има да усвоява 100 млн. лв. от Плана за възстановяване, но и нещо много повече – може да контролира резултата от изборите в следващите 10-15 години

Източник: „Труд“

„Ако изглежда като патица, движи се като патица, плува като патица, гмурка се като патица, кряка като патица, то най-вероятно е патица“. „Патешки тест“ е много популярен в англосаксонския свят от около век насам, а в последните две десетилетия е особено актуален и сред редакторите на глобалната интернет енциклопедия „Уикипедия“.  Абдуктивното логическо съждение често се ползва в IT-средите, за да се обясни ролята на марионетките (интернет троловете), които се използват от кукловоди в борбата за надмощие върху съдържанието в „Уикипедия“.

Преди две седмици съветник по информационните технологии на вицепремиера Калина Константинова цитира „патешкия тест“ в опит да аргументира твърдението си, че пощите у нас са станали обект на мощна хакерска атака с източник - Русия. Това, че съветникът Васил Величков използва „патешкия тест“ вероятно щеше да остане незабелязано, ако сентенцията не разкриваше онова, което властта прави в продължение на повече от месец с „Български пощи“. Нищо повече и нищо по-малко от брутално рейдърско превземане на държавното дружество, прикрито зад митична руска хакерска атака, оставила без компютърна система цялата пощенска мрежа в страната. Успоредно с лансираната от Величков версия за злонамерена хакерска атака, ръководството на пощите бе тихомълком сменено от ресорния вицепремиер Константинова. Така бе даден официален старт на мащабен план, чиято цел е с хоризонт от повече от 10, дори 15 години.

Със скоростното овладяване на пощите, представено активно в медиите между Великден и Гергьовден, в пълна степен бе осветена тоталната олигархична зависимост на ключови фигури в изпълнителна власт от кръга „Капитал“, представляван от Иво Прокопиев. Всъщност с „Български пощи“ не се случва нищо, на което вече не сме били свидетели през последните три десетилетия. Държавното дружество е обект на корпоративен абордаж, чиято цел е скрита приватизация и бързо усвояване на значителен финансов ресурс от Европа. Има обаче и още нещо, което е безценно - поставянето под контрол на изхода от всички видове избори през следващите 10-15 години. Звучи немислимо ли? С помощта на „патешкия тест“ ще разберем защо това е възможно.

Изглежда като пате  - 122,04 млн. лв. от Плана за възстановяване за Пощите, за да има за… зарядни станции за бизнес на Прокопиев.

Правителството на Четворната коалиция забави в максимална степен изпращането на Плана за възстановяване в Европейската комисия. По тази причина България е сред страните членки на Европейския съюз, които все още не са получили компенсации за последиците от пандемията. И макар властта непрестанно да отрича, че отлагането на Плана бе свързано с неговата промяна, за да се включат определени лобистки проекти, основанията за тези съмнения тепърва ще намират своето потвърждение.

Един от бенефициентите на свежо европейско финансиране ще са именно „Български пощи“, които при раздаването на властовите карти попаднаха в ресора на вицепремиера „без портфейл“ Калина Константинова, особено близка до двамата първи във властта – Кирил Петков и Асен Василев.

Близката до олигархичния кръг “Капитал” вицепремиер без портфейл Калина Константинова е принципал на “Български пощи”, които имат да усвояват над 100 млн. лв. и да осигурят дистанционно гласуване на всички избори в идните 10-15 години.

Вече е планирано още през тази година пощите да получат пари за ПР, реклама и ребрандиране. Дали сред предпочетените ще се окажат фирми на дизайнери и рекламисти, участвали в кампаниите и листите на „Да, България“, е по-скоро реторичен въпрос.

Интересен е подходът на ресорния вицепремиер Константинова и нейния екип, които 20 дни мълчаха за безпрецедентния срив на пощенските услуги, за да компенсират след това с лавина от твърдения как базата данни на пощите се оказали унищожени. Стигна се дотам, че миналата сряда пред депутатите Константинова обясни, че 300 компютри са окончателно изгубени, та държавното дружество се надява на дарение. Ден по-късно и Божидар Божанов, министър на електронното управление, пък обяви как пощите никога не са имали защита срещу кибер атаки.

Чертаенето на такъв мрачен сценарий за бъдещето на пощите има своето обяснение - половината от парите за възстановяване (66 млн. лв.) са предвидени за закупуване на хардуер и софтуер. И който сега дари, утре може да се надява да спечели обществените поръчки. Да не забравяме, че за първи път в българската политика „Продължаваме промяната“ стана първа политическа сила, като разчиташе на крупни корпоративни дарения от фирми в IT-сферата, за повечето от които може да се открият десетки позитивни материали и адвърториъли в „Капитал“.

С други 26 млн. лв. ще бъдат направени ремонти и изолации на пощенските станции в страната. В сумата влиза и закупуването и инсталирането в малки населени места на минимум 100 зарядни станции за електромобили. Факт е, че нито една частна компания не би инвестирала в зарядна станция в община Бяла Слатина или село Миндя, но пък, ако държавата го направи, печеливш ще се окаже частният инвеститор, особено ако един от бизнесите му е да отдава под наем електромобили. От пет години Иво Прокопиев е съдружник в най-голямата фирма за рент-а-кар на е-возила, която развива дейност само в София и Пловдив. След като проектът на пощите бъде реализиран, олигархът ще може да разгърне бизнеса си в цялата страна, без да е инвестирал и лев в мрежата от зарядни станции.

Ходи като пате - съветник на трима вицепремиери

Както вече стана ясно водеща фигура в лансирането на версията за „хакерската“ атака срещу пощите се оказа съветникът на вицепремиера Калина Константинова – Васил Величков. Дали всъщност той е точно съветник (според депутат от опозицията, който се позовава на официален отговор от вицепремиера, това не e така) далеч не е най-същественият въпрос.

Величков за трети път се представя за съветник, при това на трети вицепремиер в трето правителства. В предишните два случая - през 2014 г., когато служебен вицепремиер по еврофондовете бе Илияна Цанова, и през 2015 г. по времето на вицепремиера по административна реформа Румяна Бъчварова. Каква ли е причината трима вицепремиери да търсят за съветник един и същи IT-специалист? Отговорът вероятно се намира в обявяването преди повече от десет години от „Капитал“ на Васил Величков за „бизнес ангел“. Нещо доста странно, защото малко по-късно Величков ще обяви фирмата си във фалит. Това ще се случи малко след като компанията на Величков е приключила изпълнението на многомилионен договор за поддръжка на софтуера на Агенцията по вписванията. Явно бизнес успехите на „ангелите“ на „Капитал“ са трудни без парите от държавата.

По-интересното в случая с пощите е, че Величков отново е в ролята на „добрия хакер“ - IT-специалист, който разяснява уязвимостите на системата, която има нужда от спешно лечение. Същият „патешки танц“ Величков играе и в края на 2014 г., когато отново като вицепремиерски съветник влиза във Висшия съдебен съвет, за да инспектира системата за случайно разпределение на делата. Това се случва в мандата на днешния партиен лидер Христо Иванов като министър на правосъдието. И след като в продължение на повече от година ръководеното от Иванов НПО и медиите на и около Прокопиев са провели мащабна информационна кампания по дискредитирането на системата, с която се определят съдебните състави по делата у нас.

Крайният резултат – по съвет на Васил Величков и след неспирен натиск от правосъдния министър по това време Христо Иванов ВСС внедрява временно друга система за случайно разпределение на делата. Както се оказва по-късно, временната система става постоянна, а одитът ѝ се отлага цели пет години. За да се стигне до скандалните разкрития, направени през април 2020 г., че в продължение на години важни търговски и други дела са могли да се разпределят на конкретни съдии.

Иванов и Величков дори са викани на разпит. Пред медиите отричат лобирането им в края на 2014 г. за смяната на системата да е целяло именно поставянето под контрол на разпределянето на чувствителни съдебни дела. Така че отсега е сигурно, че и след години Васил Величков ще отрича да има участие в рейдърското овладяване на „Български пощи“. Интересен момент е, че разкритията и сезирането на прокуратурата през 2020 г. за разпределението на съдебните дела днес са сред основанията на правосъдния министър от „Да, България“ Надежда Йорданова, посочени в  искането ѝ на предсрочно отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. Очевидно кукловодите на вицепремиерския съветник са се засегнали силно от изобличаването на схемата им, по която над пет години са разпределяни съдебните дела в цялата страна.

Плува като пате – скритата приватизация на Пощите по модела ЕВН

Аналогията между срива на компютърната мрежа на пощите и пробива в системата за разпределяне на дела не е единствената в настоящата ситуация. Скритата приватизация на „Български пощи“ прилича много и на схемата, заради която лично Иво Прокопиев бе в качеството си на подсъдим, но оправдан, за продажбата на 33% от активите на държавата в ЕВН преди 11 години. И тогава вицепремиерът Симеон Дянков, подобно на Калина Константинова сега, е силно загрижен за бюджета, като заедно с енергийния министър Трайчо Трайков приемат предложението на Конфедерацията на работодателите в България, представлявана от Иво Прокопиев, да продадат държавния дял в електроразпределителното дружество чрез борсата. Посредник при борсовата търговия се оказва брокерската къща на Прокопиев.

Прокуратурата не успя да докаже вина на Прокопиев, Дянков и Трайков и още от хората на олигарха за ощетяването на държавата. В случая с пощите обаче към директна приватизация няма да се върви, защото не това е крайната цел на плана. Достатъчно е само правилните хора да бъдат поставени на ръководни позиции, за да гарантират бързото и безпроблемно усвояване на финансовия ресурс от Плана за възстановяване, но не само.

Пряк интерес от рухването на пощите има частната куриерска компания на транспортния министър в кабинета „Петков“ - Николай Събев. Близкият до Прокопиев бизнесмен съвсем умишлено не остана принципал на „Български пощи“, а те бяха прехвърлени на вицепремиера без портфейл. Но печалбата на фирмата на Събев е нищо в сравнение с най-голямата цел в превземането на някогашния държавен монополист на пощенски услуги у нас.

Гмурка се като пате – медийното обслужване от „Капитал“

Схемата, по която тече трансформацията в „Български пощи“ някак случайно съвпадна със серия от материали в „Капитал“, посветени на държавното дружество. В дните след гръмките разкрития за „хакерската“ атака изданието на Иво Прокопиев се зае с чертаенето на „светли бъднини“ за пощите с материали за тяхното „възраждане“. Апропо, същият израз бе чут от представителите на правителството миналата седмица, когато разясняваха плановете си за закупуването на компютри и софтуер за над 60 млн. лв. пред депутатите. Така на заден план остана и странното кадрово назначение за изпълнителен директор на дружеството - Богдан Теофанидис. Той и останалите нови представители на ръководството на пощите бяха агресивно лансирани от медиите на Прокопиев като „спасителите“ на пощенските услуги. Новите мениджъри са представени почти като „ангели спасители“, които жертват кариера в частния бизнес, за да правят зарядни станции по села и паланки. А Теофанидис дори ходи да се извинява на една пенсионерка, която в продължение на часове чака да вземе от пощата мизерните пари, които държавата ѝ отпуска.

Покрай този сладникав ПР остана скрит фактът, че Богдан Теофанидис се оказва приятел от детинството на вицепремиера Калина Константинова. По-точно Теофанидис и брата на Константинова - Антон, са съученици от Американския колеж в София. По приятелска линия в ръководството на пощите е включен и друг напуснал частния сектор млад мениджър - Виктор Фачев.

Кряка като пате – който контролира пощите, той решава и победителите в изборите

Ако в голяма степен схемата, по която средствата от Плана за възстановяване за „Български пощи“ ще бъдат усвоени, не може да бъде прекратена своевременно, то нестабилността в управляващата коалиция е най-голямата заплаха пред ключовата цел на авторите на сценария с „хакерската“ атака срещу пощите. Едни предсрочни избори няма да дадат време на партиите от мнозинството да превърнат пощите в ключов фактор при провеждането на избори. Тук водеща роля има друг елемент по логиката на „патешкия тест“ - министърът на електронното управление Божидар Божанов от „Да, България“. Божанов и двама от другите членовете на ръководството на партията, идеолог на която от стенограмите „Арго“ знаем, че е Иво Прокопиев  - Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев, са най-големите лобисти в настоящата  политика за прокарването на дистанционното гласуване. Заради рисковете, които несъмнено крие незащитената интернет среда, от „Да, България“ са готови да предложат дистанционно гласуване по пощата. За да се случи това обаче е нужно време - поне още година и половина. Пилотно тази форма на дистанционен вот може да се тества още на изборите за местна власт следващата година и задължително за Европейски парламент през 2024 г., а след това във всички останали избори в следващите поне 10-15 години.

Поставянето под контрол чрез „патешки“ назначения на кадри на кръга „Капитал“ на върха на „Български пощи“ е стратегически най-важната цел на рейдърското превземане на държавното дружество, на което цялото общество е ням свидетел през последния месец. Достатъчно е да си припомним какво се случи с гласуването по пощата в САЩ в края на 2020 г., за да се убедим, че ако нещо изглежда като пате, ходи като пате, плува като пате, гмурка се като пате и кряка като пате, то най-вероятно е пате на олигархичния кръг на върха на който е именно Прокопиев.