С какво ще бъде запомнен Васил Терзиев

Възможността в една от атрактивните зони на София да бъде построен 50-етажен небостъргач, чиято височина ще е 250 метра, се превърна в поредната спорна новина, която дойде от Столична община. Срещу построяването на небостъргача се обяви дори Борис Бонев, който е коалиционен партньор на ПП-ДБ в София. Логично опозицията също атакува идеята. Кметът Васил Терзиев излезе с позиция, че не е издадено разрешително за строеж, но и проектът не е спрян. Тепърва той и екипът му трябва да решат как да действат по отношение на този казус.

Използвам тази новина като повод да очертая тенденция, която е колкото очевидна, толкова и незабележима. Такъв тип новини са основното, с което ще бъде запомнена първата половина от мандата на настоящия софийски кмет. Те съобщават за определени недоразумения, а отговорът, който почти винаги идва със закъснение, е под формата на обяснение, в което винаги присъства тезата за тежкото наследство. Тя е придружена с неразбираеми технически уточнения. Те в повечето случаи обясняват колко сложна е работата на столичния кмет, която се осъществява в гората от закони и наредби, в които трябва да се взимат политически и технически решения.

Васил Терзиев е кмет на София от една година и половина и напълно парадоксално не е фактор в политическия живот на страната. Това е все едно никой да не се интересуваше какво е политическото позициониране и какви са плановете на Стефан Софиянски в средата на 1996 година (малко по-късно той стана служебен премиер), на Бойко Борисов в началото на 2007 година (през същата той беше избран за втори път за кмет на София и вече беше основал своя партия, която спечели европейски и местни избори), на Йорданка Фандъкова в средата на 2011 година (малко по-късно тя беше преизбрана за кмет още на първи тур и се ползваше с един от най-високите рейтинги в държавата). Към началото на април 2025 година за столичния кмет се говори единствено по повод определени неразбории в общината, като не е ясно дори какви са плановете му по отношение на столичния град. Впрочем тук трябва да се спомене, че през този период Терзиев дори не е в състояние да избере титулярен главен архитект. Ще уточня, че по отношение на носене на отговорност тази позиция е почти толкова важна, колкото позицията на кмета. Терзиев обаче работи иновативно без главен архитект и има потенциал да изкара мандата си в това положение. Към това трябва да се прибави и фактът, че кметът няма мнозинство в Столичния общински съвет и така и не успява да си го осигури. Тук ще припомня, че когато Бойко Борисов стана кмет за първи път той нямаше нито партия, нито общински съветници и въпреки това успя да си осигури мнозинство, което да подкрепя предложенията му. Припомням това, защото трябва да бъде ясно, че намирането на мнозинство е задача на кмета, а не на опозицията.

Пречи му наследството, опозицията, неясното мнозинство в Столичния общински съвет, гражданите, които не проявяват разбиране към необмислени промени и всякакъв вид фактори, които са извън него. През по-голямата част от кметуването си до момента Терзиев е в обяснителен режим и не е автор на нито една разумна инициатива, която да му позволи да говори за нещо друго, освен за това кой му е виновен, че не е в състояние да върши работата си. Например като кмет в една революционна обстановка Стефан Софиянски говореше за оцеляването на града и за синята идея. Бойко Борисов се захвана с разрешаването на кризата с боклука и справянето с проблема с бездомните кучета. Трите мандата и половина на Йорданка Фандъкова ще се запомнят със сигурност с ударното изграждане на софийското метро. С какво ще бъде запомнен Васил Терзиев? Този въпрос не е преждевременен, защото изглежда по всичко, че настоящият му стил на поведение и работа няма да се промени. Така че и след две години, вероятно Терзиев ще обикаля студиата с клишетата и оправданията, които са се превърнали в част от него.

Че Терзиев е най-слабият кмет на София от 1991 година насам, личи по това, че никой не мисли за него в перспектива. В това отношение той би могъл да бъде сравняван единствено с Александър Янчулев, който през кметуването си от 1991 до 1995 година остана запомнен с водния режим. Янчулев обаче управляваше в революционна ситуация и при фалирала държава, която променя шоково политическата, икономическата, социалната и културната си структура. За разлика от него, Терзиев управлява при фактическо членство в ЕС, което дава възможност наред със средствата от републиканския бюджет, които не са никак малко, да бъдат ползвани и еврофондове. Само че се оказва, че администрацията му няма проектна готовност за повечето важни теми и е в състояние единствено да довършва подготвените от администрацията на Йорданка Фандъкова проекти.

Чували ли сте напоследък някой журналист да попита Васил Терзиев дали би се кандидатирал за президент, премиер или лидер на либералната общност, която го излъчи на кметския пост? Вероятно няма и да чуете, защото на никой не му идва наум, че столичният кмет има какъвто и да било политически капитал, за да кандидатства за подобни постове. Нещо повече – най-вероятно тепърва предстои не друг, а представителите на либералната общност да отворят дебата за това дали изобщо Терзиев трябва да се кандидатира за втори мандат.

Впрочем, докато пиша този коментар, в съседна Турция има вълна от протести срещу възпрепятстването на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу да се кандидатира за президент. Последният е с по-висок рейтинг от самия Реджеп Ердоган и се оказва негов пряк конкурент за властта. Представяте ли си Васил Терзиев в подобна позиция в българския контекст? Лично аз не бих могъл да си представя подобно нещо, въпреки че когато беше избран на кметския пост, редица анализатори и поддръжници на либералната общност привиждаха в него потенциален лидер и премиер.

Поуките от кметската авантюра на бившия технологичен предприемач са много както за него и за политическите му съратници, така и за гражданите на София. Мекият подход и диалогичният стил на Йорданка Фандъкова, която не обсебваше излишно публичното внимание, явно са създали илюзията, че управлението на столицата е сравнително лесна задача. След година и половина безрезултатност със сигурност става ясно колко важна е ролята на кмета на София не само за самия град, но и за страната като цяло. Не е случайно, че именно столичният кмет е четвъртият по ранг в държавата след президента, председателя на парламента и министър-председателя. В момента този четвърти е отсъстващ и нито вдъхновява, нито плаши някого. Докато четях последните му обяснения, се сетих за една крилата на фраза на бившия футболист и настоящ президент на БФС Георги Иванов-Гонзо. Преди време той беше казал: „Ние работим добре, но много хора не могат да го видят, защото ни оценяват по резултатите“. Тази сентенция спокойно може да послужи за изчерпателен отчет на управлението на Васил Терзиев.

Коментар на Тома Биков за filternews.bg.