Шкварек: Настимир много съм го подигравал, но „Просто Деничка“ е автентично „случаен човек“ в българската политика

От Фейсбук профила на Кристиян Шкварек

През уикенда се случи нещо особено забавно в българския политически живот.

Проведе се конгресът на Продължаваме Промяната. Не, не това е смешното само по себе си, а една брутална демонстрация на шуробаджанащина, „Байганьовщина“ и връзкарство от най-селски тип.

На самият конгрес трябваше да се случи нареждането на листата на партията за Евроизборите. Формално, процедурата уж трябвало да бъде демократична и меритократична - имали са цяла бланка/формуляр за попълване, в които кандидатите да си сложат резюме, препоръки, програма, какво ли не. Въпросните да се разгледат на конгреса, заедно с официални номинации, и след гласуване да се наредят кандидатите.

Естествено, става въпрос за пълен фарс, имитиращ демократичност и меритокрация за пред актива на партията. Реално накрая ръководството реди, поради което Никола Минчев си е бетониран водач, а Даниел Лорер, който едва ли въобще е попълвал разни бланки и формуляри и прикачваш CV-та, „печели“ второто място след него. И все пак, след някаква доза реално номиниране, разглеждане на кандидатурите на хората извън ръководството и гласуване се стига до това третото място да отиде при...Настимир Ананиев.

И тук почва скандал. Оказва се, че за спечеленото, избираемо място на Настимир също се напъва Деница Симеонова. Онова скромно, тихо, силно посредствено момиче, напълно изгубено в политиката, което помните да казва от трибуната вече култовото "Просто Киро". Въпросната дама е изключително близка до „Просто Киро“, в следствие на което той започва да прави скандали и да настоява пренареждане на листата, като тя следва да заеме мястото на Настимир.

Да де, ама процедурата е приключила още в събота, а Настимир си е обявил навсякъде спечеленото място. И в публикации онлайн, и в интервюта, и в статии, човекът си е спечелил 3-то място и си стяга багажа за Брюксел. Амааа, Киро не дава. „Просто Деничка“ от Враца трябва да стане евродепутатка и това е, няма как, той е решил, много му е важна. И се започва един бесен скандал в ръководството, който приключва по още по-скандален начин: в неделя, вече официално избраната и обявена листа се пренарежда. Прави се една единствена смяна - Деница заема позицията на Настимир и 3-тото място. Въпреки вече обявената позиция на Настимир от самия него и решението на уж демократичната и меритократична процедура.

Аз Настимир много съм го подигравал, но истината е, че човекът поне е лидер на някаква партия, макар и маргинална, реализиран е в бизнеса, устат е и винаги се изявява като острие на партията, а и в крайна сметка си спечелва мястото по процедурата на самия конгрес. Деничка е скромно, тихо, и тотално неразбиращо каквото и да било от политика момиче, случайно попаднало в тази работа, когато Петков и Василев трябваше спешно да търсят хора за листите и, по думите на Диана Дамянова, буквално просто звънят на всички познати в тефтера си. Една изключително посредствена в политическите си познания и представи за България, камо ли Европа, жена, която измества Настимир в листата само и единствено, защото е особено близка и важна на „Просто Киро“. Може би някой би я оприличил поради тези причини на Лена Бориславова, която също дължи абсолютно цялото си присъствие в политиката на близостта си до Кирил Петков, но истината е, че Лена е истински запозната с процесите, с политиката, с фактите и случващото се, с това, в което попадна, макар и благодарение само на познанството си с Петков. Деница Симеонова не е. Разговор с нея е като разговор с човек, за когото политическата история на България започва през 2021-ва, а познанията за европейска политика се свеждат до видяното на няколко пътувания и конференции. Автентично „случаен човек“ в българската политика, който ще е още по-тотално загубен и безполезен в европейската.

Та, по такъв начин политическата формация на „професионалистите и експертите“ си реди листите. Меритокрация и демокрация, та дрънка. Кой-когото познава, за когото е женен, с когото е спал, ял, или расъл. Шуробаджанащината, която уж беше присъща за „Бай Ганьо“ и партиите на статуквото от „провинцията“, е на свръхпочит в „демократичната общност“. Там, където ако си от семейство Лорер ще ти търсят позиция като генерална политика на партията, а ако си близка до Кирил Петков цели конгреси ще се преповтарят, за да бъдеш избрана.