Шкварек срещу Смилов: Дано да е само посредствен псевдоинтелектуалец, не нагъл лъжец

От Фейсбук профила на Кристиян Шкварек

Вчера "Дневник" решиха да използват снимка от "Шествието за Семейството", и лично моят лик на преден план, за статия, в която това се приравнява със защита на домашното насилие.

Ще се абстрахирам от потенциално подсъдимата мерзост на тази отдавна изгубила всякаква връзка с реалността медия, за да обърна внимание на нещо по-интересно. А именно - на текста отдолу, писан от един от адептите на прогресивизма у нас - Даниел Смилов.

В текста се изнася най-общо следната теза: "Дадени хора и движения у нас, като "Месец на Семейството" (илюстриран на главната снимка) се борят за това да запазят традиционните за обществото семейни ценности. В нашето общество е традиция да си биеш жената, значи те се борят де факто и за това."

Г-н Смилов демонстрира в текста си пълна липса на дори базисно запознаване с въпроса, който обсъжда, с целите на движението ни, дори с основните заявки на това, което правим. Той е "програмен директор на Центъра за либерални стратегии" и доцент по теория на политиката, а не се подготвя и на ниво първи курс, преди да напише нещо.

"Месец на Семейството" и шествието му, употребено за тази статия, не се борят за "традиционните ценности" в обществото, и никога до сега не си е кръщавал инициативата "поход за традиционните ценности". Аз лично умишлено никога не ползвам тези думи и словосъчетание в участията си. Именно, защото достатъчно добре разбираме, че в едно общество "традиция" може да стане и нещо лошо, нещо нередно. Следователно, сама по себе си традицията и "традиционните ценности" за определено общество не би следвало да са цел, да са идеал, просто защото са традиционни или общоприети.

Пример - в България комунистите въведоха абортите през 1956 г., наложиха ги и ги нормализираха до такава степен, че само за 60 години бяха абортирани 6 милиона българчета. (5 от които до 1989 г.) Те станаха абсолютно съставна част от "традиционните, семейни ценности" в страната, поради което у нас няма никакъв дебат по темата, какъвто например има в САЩ. Абортите са неоспорима вече "традиция" в България, която не поражда нито протести, нито участва като въпрос в политиката, както се случва в редица западни държави. И впрочем тъкмо либералните хора като г-н Смилов биха бранили със зъби и нокти тази традиция у нас.

Ние - организаторите на "Месец на Семейството", не се ръководим от това кое е "традиционно" или "общоприето" в България, а от това кое е християнско. Сдружението ни се председателства от трима души - един католик (аз), един православен (Драгомир Младенов) и един протестант (Давид Александров). Единствено и само Христовата вяра ни обединява и насочва, като компас, към това кое е добро и кое - зло. Поради това тъкмо по въпрос като абортите, например, г-н Смилов и целокупната либерална общност биха скочили "в защита на традиционните за българското общество ценности" (в каквато се е превърнал абортът). Ние нямаме подобна заявка или цел - да браним всичко "традиционно" и "общоприето" в страната ни. Не, искаме да браним само онова, което е християнско.

И тук стигаме до гнусното внушение от статията. Тъй като насилието над по-слабия човек, над жената, над детето, камо ли над собственото ти семейство е абсолютно и категорично в разрез с всичко, което Христос учи, ние и нашето шествие няма как да го браним просто, защото било традиционно, както статията на посредствения, либерален пропагандист Смилов внушава.

А ако на г-н Смилов му звучи прекалено обща заявката за Християнството като компас на нашето движение го насочвам към това, че всъщност сме издигнали 3 конкретни, точни искания, за които "Шествие за Семейството" настоява и...шества:

1. Дълбока и обхватна демографска стратегия до 2050 г. 

2. Вероучение

3. Гарантирана свобода на словото, убежденията и вярата, от закона и конституцията до медиите и работното място.

Не виждам в нито едно от исканията ни набеждението, че просто се борим за всичко "традиционно", е така на конвейр, от което Смилов дедуцира, че се борим и за домашното насилие. Подобни внушения демонстрират едно от две възможни неща: че авторът няма представа за какво говори; или че авторът има представа, но избира да манипулира и лъже.

Надявам се г-н Смилов да е само посредствен псевдоинтелектуалец, отколкото нагъл лъжец.