Случаят „Кирил Петков“ е коварна и непочтена употреба на опасната му неспособност за съждение

От Фейсбук профила на журналистката Калина Андролова

Кирил Петков подава оставка като съпредседател на ПП и като депутат. Лена се разплакала, но другарите му тайно му благодарят, че ги напуска. От всички посредствености и откровени налудности, които Кирил Петков сътвори в публичното пространство, най-силно съм впечатлена, че е заплашил с „духовно унищожение“ кмета на район „Илинден“, като се фукал, че лично се познава с патриарха. Сигурно счита и Господ за свой първи братовчед, но това все още го премълчава. А можеше поне да намали инфлацията.

Жалко и тъжно е, че някакви хора (политици и олигарси) ползваха Кирил Петков, този неосъзнат и нещастен човек, за да спечелят пари и влияние покрай това, че той е девиантен, и именно затова нищо не го смущава да предприема абсурдни и неграмотни за държавата действия. Случаят „Кирил Петков“ е коварна и непочтена употреба на опасната му неспособност за съждение, в един явен и груб интерес на олигархията. И сега Кирето си тръгва и ни обяснява, че е дошъл в политиката, за да променя България.

Не! Дойде в политиката, за да бъде ползван, за да извърши неща, които разумен човек не би могъл да извърши. За щастие не властваше много. Иначе щяхме да сме на изпроводяк всички необратимо, не само той. Но животът е една вечна борба с глупостта. Особено тази, попаднала нависоко, за която неминуемо се намират и клакьори. „На съдия неук, одеждата се тачи.“

Все пак Кирето никога не успя да стигне величието и височината на Радев с аферата „БОТАШ“. Сътвори доста бели, но „БОТАШ“ е черешката на всички торти. Радев няма дори девиантното достойнство на Кирил Петков, а именно – да се оттегли или поне да признае грешката си. Самоувереността и гьонсуратлъкът на глупака са по-опасни от простовата наивност, която търси равнище. Течният мозък погубва България.