Случаят "Йончева"

Все по-малко неща в България могат да се приемат сериозно, все повече стават карикатурите

Коментар на Веселин Желев, clubz.bg

Коментарът е публикуван в блога на журналиста

Няма да познавам дали в Министерството на културата има корупция. За това има компетентни органи.

Няма да изразявам и лично отношение към Елена Йончева. Както много публични фигури тя е обект на силни симпатии и антипатии.

От обществен интерес обаче е да обърнем внимание на няколко факта в конфликта й с управляващите.

Първо: Йончева вече не е журналистка. Тя е в политиката, откакто влезе в предизборната кампания на президента Румен Радев и след това – като депутатка от БСП в парламента. Качеството й на политичка не изключва присъствие в медиите. Тъкмо обратното. Но това присъствие е като представителка на първата, а не на четвъртата власт. Ако се опитва да играе и двете, това е конфликт на интереси. Трябва да признаем, че у нас няма достатъчно медийна грамотност и демократична чувствителност, за да бъде разпознат този конфликт.

Второ: Йончева не е разследваща журналистка. Такава позиция предполага независимост, свобода от политически обвързаности. Тя е депутатка от главната опозиционна партия. Това предварително поставя въпросителна над “разследванията” й. И тази въпросителна става още по-голяма заради предизборния период и наказателното разследване срещу Йончева.

Трето: Главната й теза, че министърът на културата Боил Банов се е опитвал да опрости петцифрена неустойка на дружество, изпълняващо негов проект, рухна, веднага след като тя обяви “разкритията” си. Оказа се, че министерството води дело за тази неустойка.

Четвърто: В миналото си Йончева беше международна журналистка, известна с репортажите и филмите си от конфликтни зони като Афганистан, Сомалия, Чечения. Това несъмнено я прави авторитет в очите на широката публика, а БСП я използва като свое медийно острие. Най-важното, което журналистът има, е името си. Въпрос на личен избор е на кого позволява да го използва. Очевидна медийна стратегия на БСП е да “продава” Йончева като мъченица на свободното слово срещу режима на ГЕРБ, като смела разобличителка на “аферите” на управляващите. Само че, за да убеждава, словото трябва да бъде освен свободно и истинно. И освен смело трябва да бъде и безпристрастно. А в случая с Йончева то не е нито едното, нито другото заради изложеното в първите три точки.

Пето: От казаното дотук следва, че някога уважаваната и харесваната Йончева е приела да стане инструмент на партийна пропаганда. По телевизията изглежда, че играе ролята си страстно и вдъхновено. БСП вече я унищожи като журналистка. Да се надяваме, че няма да я захвърли като политичка, когато я употреби докрай.

Шесто: Употребата на Йончева е пореден епизод в подмяната на истинската журналистика у нас, от която гражданите имат крещяща нужда за разлика от политиците, с квазижурналистика. Причината БСП да употребява така Йончева е, че няма как да ползва конгломерата за възхвали и охулвания на Делян Пеевски. Той в момента обслужва само управляващите и ДПС. БСП има теоретичен шанс да се радва на услугите му, ако дойде на власт. Засега обаче трябва да се задоволи с Йончева.

Седмо: Делото за тези €300 000 от Корпоративна търговска банка, които Йончева била “изпрала”, буди смесени чувства. Не съм сигурен доколко основателно е то, но съм сигурен, че допринася за публичния й образ на мъченица на свободното слово (каквато не е). Воплите за наказателното преследване срещу нея малко я докарват на "бият Паниковски". От една страна не са много журналистите, които индивидуално са имали достъп до такъв ресурс. От друга - и кучетата по улиците вече могат да цитират дълъг списък от медии, които катебействаха с много повече пари отколкото Йончева, но никой не ги преследва. Може би не са ги “прали”, а направо са ги яли непрани и са забравили да ги върнат. Във всеки случай изборът между обвинителите и обвиняемата в случая е като да избира човек между Башар Асад и Ислямска държава.

Осмо: В публичния живот на България остават все по-малко неща, които човек може да възприема сериозно. За сметка това се увеличават карикатурите – на политика, на правосъдие, на медии. В тази карикатурна среда растат децата ни. Не съм сигурен дали си даваме ясна сметка в каква България можем да осъмнем утре.

Девето: Обществото ни се нуждае спешно от реабилитация на истината. Фалшивите новини, “алтернативните факти” вече ни давят. За съжаление, никоя от основните политически сили не изглежда готова да скъса с тях. Все повече хора ги приемат сериозно. Съзнавам, че, обсъждайки случая “Йончева”, и аз донякъде въртя пропагандната машина на БСП. За нея е важно разказът им да се повтаря. Не е важно, че е лъжлив. Не е важно, че е сапунено-оперетен. Не е важно и че това е партията с исторически най-големи прегрешения към свободата на медиите и към свободата изобщо.