Спасената Ирина: Заради проф. Мутафчийски съм жива, поклон до земята

Спасена по чудо пациентка с разтърсваща история за ген. Мутафчийски

Той ми спаси живота, ако можех, бих му се поклонила до земята. Така започва разказа на Ирина Попова от Сливен. Жената, която е на 66 години твърди, че живее втори живот благодарение на шефа на Кризисния щаб ген. Венцислав Мутафчийски. Ирина Попова се свързва с Агенция БЛИЦ, защото иска да разкаже за случилото се преди пет години, когато буквално е на прага на смъртта.

"Аз съм диабетичка от дълги години, но много недисциплинирана, ходя на лекар в краен случаен. Един ден започнах да се задушавам, болки, дърпане в областта на шията чак към раменете. Захарта ми беше висока и реших да потърся консултация с медицински център. Попитах към кого да се обърна и ме насочиха към проф. Ивона Даскалова във ВМА", разказва тя. Прегледът установява, че Ирина е с много тежко състояние на щитовидната жлеза и се налага спешна операция, която ще бъде изключително тежка с риск за живота й. По онова време тя има и други съпътстващи заболявания, освен диабета - проблеми със сърцето и алергии към различни лекарствени препарати и упойки. "Проф. Даскалова ми каза: Само проф. Мутафчийски може да ви оперира.

В този момент хирургичното отделение беше в ремонт, а той в отпуск, на море. Тя не знаеше дали той ще се съгласи. Свърза се с него и той прие да прекрати отпуската си, да дойде и да ме оперира. Дойде, състоянието ми към този момент беше много тежко, операцията се направи при повишен риск от сърдечно съдовата система, продължи два часа", спомня си Ирина Попова и отново повтаря, че професорът й спасил живота. "Аз си отивах, такова сърцебиене, изпотяване, задушаване. Когато други ме консултираха след неговата операция, казват, че е направил немислимото. Не знам какво е правил, но до ден днешен нямам рецидив. Най-много ме трогна и съм му благодарна от цялата си душа за консултацията, която ми направи три месеца след операцията.

Дойде в кабинета, направи ми впечатление, че е блед и уморен. Видя ме, погледна раната и каза - добре се получи. В този момент някак си се отпусна и седна на стола, виждаше се, че и на него не му е добре. Когато седна, забелязах, че се подават бинтове под тениската му, имаше и дренаж. Оказа се, после попитах и се чувствах много неловко, той е бил прекарал операция три, четири дни, преди да дойде да ми прави на мен консултация, също такава тежка операция, каквато съм имала и аз. Държал е лично да ме види, независимо, че самият той е бил съвсем прясно опериран", спомня си Ирина.

Тя признава, че изпитала спокойствие, когато разбрала, че именно ген. Мутафчийски е начело на Кризисния щаб. "Казах си, че душата му е такава, че да лекува, идва му отвътре, не се изучава, не се придобива. Какво го накара мен да си остави почивката, аз не бях никоя, да дойде, да ме оперира, като му казаха, че бях тежък случай. Сега, когато го гледах, си казах, че това само той го може, той живее с болката на другите."