Средната и висока средна класа на прицел от държавата: Финансов популизъм или начинът, по който икономиката ни умира

Държавата търси пари - този път с по-високи данъци за имотите извън основното жилище

От фейсбук профила на Огнян Станоев:

„Първо щяха да орязват майчинството.

После пак започна разговорът за прогресивен данък върху доходите.

Днес видях, че Радев е казал, че иска да се облагат с по-високи данъци втория, третия и четвъртия и така нататък имот, т.е. по-високи данъци за имотите извън основното жилище.

Ако гледаш всяко от тези неща поотделно, ще спориш дали е справедливо.

Но ако ги подредиш едно след друго, картината става много по-ясна.

Държавата търси пари.

И това не е само български проблем.

Това е нормалното поведение на държава, която години наред е обещавала все повече разходи, все повече пенсии, все повече социални плащания, все повече заплати на държавни служители и силовите структури, а после изведнъж се сблъсква с реалността, че сметката трябва да се плати от някого.

В момента идеята е първото основно жилище да се облага по-ниско, а всяко следващо жилище с по-висока ставка.

И тук големият въпрос не е дали човек с пет апартамента трябва да плаща повече.

Това е отделен спор.

Големият въпрос е защо точно сега и защо посоката винаги е една и съща.

Защото най-лесният човек за облагане е видимият човек.

Човекът със заплата.

Човекът с фирма.

Човекът с имот.

Човекът с банкови сметки.

Човекът, който е на светло.

Той не е достатъчно беден, за да бъде обект на популизма на политическата класа и не е достатъчно силен, за да си напише сам законите.

Истинската олигархия има вътрешни хора, структури, влияние и достатъчно начини да се защити.

Сивата икономика пък е трудна за хващане.

Пенсионерите са огромна електорална група.

Държавната администрация е част от самата машина.

Силовите структури пазят държавата.

А социалните плащания, особено на хората от едно определено малцинство, са политическо минно поле заради изборите.

И така остава една удобна група — средната и високата средна класа.

Хората с втори имот.

Хората с малък бизнес.

Хората с по-висок доход.

Хората, които са спестявали, инвестирали и не са чакали държавата да ги спасява.

И най-опасното е, че всяко такова нещо ще бъде продадено като справедливост:

"Само богатите ще платят."

"Само хората с повече имоти ще платят."

"Само хората с високи доходи ще платят."

"Ти, обикновеният българин, не се притеснявай, ние мислим за теб"

Същият човек, който 10 години е спестявал, за да купи имот, който да дава под наем и да подсигури малко живота си, днес започва да изглежда като удобна данъчна база.

Затова тук не гледай само конкретния данък и недей да се фокусираш въррху това.

Той може да мине, може да не мине, може да бъде омекотен - няма значение.

Гледай посоката.

Държавите ще стават все по-гладни, защото разходите им растат, хората нямат достатъчно деца, за да поддържат социалните плащания, а политиците не искат да режат там, където има много гласове.

И когато държавата огладнее, тя отива при тези, които са видими, дисциплинирани, продуктивни, с доходи и активи на светло, които не могат да скрият, но които не са достатъчно силни, за да и се противопоставят.

И това е начинът, по който една икономика постепенно започва да умира.

Не с криза, не с депресия, не с война, а с финансов популизъм.“