Стандартът на живот може да се повишава, стандартът ни за морал и добро си остава нейде в петите

От Фейсбук профила на журналиста Евгени Петров

Не искам да ви развалям настроението в  понеделник сутрин, но трети ден "Къщата на ужасите" е в центъра на медийното внимание. И правилно, и слава Богу. Това, какво мисля за случая, а оттам и за всички нас като общество, не мога да го изразя. Не е по силите ми. И то не е само, заради конкретния случай.

Има едно показателно съвпадение в следното: през 2007 година ни приеха в ЕС. Тогава една млада журналистка от БиБиСи засне един потресаващ филм за "Случая Могилино" - който в лента от около час и половина представя няколко месеца от живота на деца с умствени и физически увреждания в русенското село. Филмът е определен като "90 минути неподправен ужас" и хвърля в потрес Брюксел, след като е излъчен, включително и пред евродепутатите. Какъв срам съм брал тогава, не ви е работа...

Сега, по ирония на съдбата, ще ни приемат в Еврозоната, минали са 18 години от този отвратителен и срамен случай и попадаме на "Къщата на ужасите"... Нечовешко, антихуманно, безразлично, цинично, брутално, престъпно. И не сме мръднали и на йота за тези години.

Имам възможността да зная повече подробности и детайли от случая, но няма да ги споделя. Сигурен съм, че вече сте си мислили къде са институциите, как така никой не знае, що за роднини и деца са това... Но си дадох сметка и що за журналистика имаме.

Хора, не може чак от БиБиСи да дойдат и с месеци да снимат филм за този потрес в Могилино, докато селото е на 15-инакилометра от Русе, където има не просто кореспонденти на различни медии, а и цял Радио-телевизионен център на БНТ. Не може, и пак не може да не са знаели. Отлично знам възможностите на кореспондентите по региони - компетентни са, знаят всеки, или почти всеки проблем. Същото важи и за селски и общински кметове, за социални и здравни служби... Всички са знаели, просто "не им е тема".

А за роднините...тук вече думите са безсилни.

Същата работа с "Къщата на ужасите" сега. Само дето някоя външна медия не ни наби канчетата.

И на йота не сме мръднали като морал и ценности за близо 20 години. Стандартът на живот може да се повишава, стандартът ни за морал и добро си остава нейде в петите.

Или както пише големият Димитър Талев: "Ах, какъв народ сме, Милке..."