Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Стефан Антонов: Валери Белчев е малкият проблем. Големият е, че и Радев жертва меритокрацията...

Мрежата

Стефан Антонов: Валери Белчев е малкият проблем. Големият е, че и Радев жертва меритокрацията...

Снимка:

Автор: Стефан Антонов

Източник: „Гласове“

Преди пет дни президентът Румен Радев назначи новото служебно правителство и спонтанният ми коментар, че новият министър на финансите Валери Белчев е далеч от висотата на този пост, си прокара път извън социалните мрежи към медиите. Измежду всички, които ме цитираха, първи „Гласове“ поискаха разрешението ми, а след това ме поканиха да развия идеята си, но вече в коментарно-аналитична форма.

Основната критика на публиката към моя фейсбук статус, препечатан и видян от десетки хиляди потребители, беше, че съдържа много квалификации и малко конкретика за действията на Валери Белчев, през които може да се направи извод, че не е компетентен за финансов министър. Тук ще опитам да приложа именно такава конкретика и ще направя няколко сравнения с други хора, заемали кабинета над входа откъм улица „Славянска".

Опитът ми да съм изчерпателен ще се затрудни от нежеланието да разказвам неща, които видях и чух, докато работех в Българска банка за развитие, където Валери Белчев бе мой пряк началник. Не за друго, а защото информация, придобита в служебно качество, не е за изнасяне в политически спор. Ще посоча само, че Валери Белчев беше нает през 2014 г. и беше освободен по-малко от шест месеца по-късно, без временният му договор да стане постоянен.

Тази информация може да намерите в интернет, защото през 2014 г. от вестник „Банкер“ ни рекетираха да им даваме пари за реклама и когато отказахме, изкараха уволнението на Белчев като част от чистка. Знам и причините Белчев да бъде освободен.

Междувременно престоят на новия финансов министър в ББР вече е изтрит от официалната му биография, публикувана в сайта на финансовото министерство, но ако журналист се поинтересува, може да поиска от самия министър мнение по темата.

Година след освобождаването му от ББР Валери Белчев оглави Фонда на фондовете. Назначи го лично финансовият министър на ГЕРБ Владислав Горанов. И пак Владислав Горанов го понижи през 2017 г. (година по-късно го освободи окончателно), когато се оказа, че за две години не е създаден нито един финансов инструмент, а фондът генерира единствено административни разходи. 24 месеца никаква продукция, само административни разходи.

Интересно, когато президентът Радев посочи, че Валери Белчев има богат опит в банковата сфера, давал ли си е сметка, че след ББР Белчев не е работил в банки?

Ако погледнем биографията на служебния министър на финансите, там се посочва, че до 33-тата си година, когато „установява стратегическо партньорство с „Ротшилд и Сие“ (Rothschild & Cie) и става техен изключителен партньор за България до 2013 г., което измества професионалния му фокус върху инвестиционния бизнес“ (цитат от официалната биография), той вече е обиколил четири международни банки. Ако се извадят годините, в които е учил, ще се окаже, че Белчев не се е задържал средно за повече от две години на едно място, което означава, че или не е имал качествата, или че е бил твърде велик, за да затлачва развитието си с конвенционално кариерно развитие.

Ако някога видите CV на успешен професионалист, работил в банка, там се посочват постижения. Управлявал е портфейл с еди-какъв си обем и е постигал еди-каква си средна доходност през годините. Привлякъл е клиенти и така е създал за банката си бизнес в еди-какъв си обем. Процентът обслужвани кредити от тези, за чието отпускане е отговарял, е еди-какъв си, и доходността по целия кредитен портфейл е средно еди-каква си.

Ако приемем, че на министър не му отива да включва такива дреболии в биографията си, просто погледнете биографията на последния банкер, оглавявал финансовото министерство преди Валери Белчев – това беше Милен Велчев. Там работодателите също са тежки институции, но срещу всяка банка стои и престижна длъжност, всяка по-висока от предходната. Тоест човек, оценен за приноса си.

Моето дълбокото убеждение е, че в момента наблюдаваме подмяна. Чуждопоклоничеството пред дипломите от престижни западни университети низвергва хиляди кадърни млади специалисти, завършили родни висши училища. Намеква и на гимназистите, и техните родители, че не трябва и да си помислят за родни университети.

Кое е за предпочитане - отличник от университетите в Рединг или Ковънтри, или посредствен студент от Харвард? А защо не някой умен възпитаник на български университет, минал през магистърската и бакалавърската степени „с 200“, който преди тридесетата си година вече има докторат и работи за петцифрена заплата в частния сектор. Но без биографията и доходите му да са раздути от грантовете на разни задокеански фондации. А какво да кажем за брилянтните финансисти, които работят в българските банки, познават проблемите на българската банкова система и знаят обвързаностите ѝ с българската икономика и с държавния бюджет на България. А за експертите в Министерство на финансите - хора с с безупречна подготовка в сферата на икономическото планиране и прогнозиране, някои с докторати, други със стажове в престижни изследователски центрове.

Президентът Румен Радев пропусна възможността да подаде ръка на достойните и почтени българи без оглед на политически предпочитания. Меритокрацията отново беше пожертвана в името на личната лоялност и кастовата принадлежност. Днес човек няма шанс за израстване в публичния сектор, ако за него не гарантират политикът с неизяснено гражданство или финансовият министър, който напусна поста си пет дни, след като неговият бюджет беше гласуван и остави на други да го изпълняват.

На 13 август Управителният съвет на Българска народна банка е одобрил Валери Белчев да стане част от Надзорния съвет на Българската банка за развитие. Това е същият отрязък от време, в което вече бившият министър на икономиката Кирил Петков опитваше да наложи Белчев в Държавната консолидационна компания. Очевидно доверието на Кирил Петков към Валери Белчев е високо, но въпросът е върху какво се гради, ако приемете оценката ми, че човекът не притежава нужната компетентност.

Вярно, всеки има право да подбира в екипа си хора, на които се доверява, но нормалните хора имат право да се възмущават, че и новата плеада управници са готови да жертват две или може би три класи на компетентност в името на правилните политически възгледи и личната преданост.

Само че Министерството на финансите не е борда на някоя държавна фирма. Финансовият министър има достъп до всички секретни доклади на българските служби. Без него не може да мине нито една реализация на Агенцията за финансово разузнаване (част от ДАНС) срещу прането на пари. Пред него цялата икономика в държавата е като на скенер. Затова постът изисква личности със здрави нерви, които редовно ще се поставят на изпитание, с кураж да се опълчат на премиера си, с кураж да откажат на службите, ако им поискат повече пари, без да аргументират добре за какво им трябват.

И обратно - за една седмица грешният човек може да ги натвори такива, че държавата да се разклати, а той самият да стане клиент на прокуратурата.

До момента Валери Белчев стана известен с факта, че ще запази Румен Спецов като шеф на НАП, въпреки скандалните сигнали за бизнес миналото му. Факт, който отново ще създаде усещане, че България се превръща в разграден двор за службите на една велика сила, която в този исторически момент сме приели за голям брат. Спомнете си изказването на Асен Василев, че е назначил Спецов, именно защото чуждите служби му вярват („Познавам г-н Спецов отдавна, още откакто работеше в НАП. Беше изключително доверен партньор на чуждите служби по координация с европейските, с чуждите партньори. Ако искаме да изчистим НАП и да започнем да си събираме течовете в системата, човекът, който е работил точно това, е най-подходящият. Трудно е да се намерят хора, които познават системата и не са зависими от нея“). Спомнете си и как не американците, а Асен Василев заговори, че може да има втора кохорта на санкционирани по закона „Магнитски“.

Ако е вярно за нас, че като народ, че понякога не знаем къде да теглим чертата и да посочим, че националните ни интереси и националното достойнство трябва да се зачитат в двустранните отношения, сега сме сигурни, че и министрите нямат капацитета да сторят това.  


Топ новини

виж още

Актуална тема