Стефан Антонов: Защо според умно-красивитета Гюров може да стои в БНБ, а Велислава Кръстева трябваше да напусне Народния театър?

За първи път се изкуших да напиша тази статия през декември 2021 година. Тогава ежегодното банково събитие на eдна от популярните бизнес медии в България беше посетено от бившия финансов министър на Гърция Янис Варуфакис и предизвика огромен обществен отзвук. Сайтът за ежедневни новини на същото издателство, което покани Варуфакис, обаче не спомена и дума за неговото присъствие, камо ли за изразените мнения, пише Стефан Антонов в сайтът "Гласове".

По-миналата седмица въпросният сайт спомена, че има проблем с подуправителя на Българска народна банка Андрей Гюров едва, след като оставката му поиска с декларация депутатът от ИТН Тошко Йорданов. Беше минала седмица, откакто за първи път излезе информацията, че Андрей Гюров все още фигурира в Изпълнителния съвет на партията си „Продължаваме промяната“. Следващата седмица се оказа, че той е и в управителния съвет на неправителствена организация, чийто устав допуска и търговска дейност. Две седмици преди информацията за непреустановената му партийна принадлежност, Гюров се появи на партийно събитие на „Продължаваме промяната“ заедно със секретарката си в Българска народна банка, която също е бивш сътрудник на „Продължаваме промяната“.

Спомня ли си някой стотиците публикации, с които медиите, твърдящи, че са за промяна, за върховенство на закона, за премахване на задкулисието, отразиха гласуването на Ахмед Доган миналата есен и факта, че го придружаваше към онзи момент бившата пиарка на ДПС Велислава Кръстева, която също към онзи момент вече беше пиар на Народния Театър „Иван Вазов“? Какви погроми направи режисьорът Александър Морфов с имущество на театъра и те не бяха осъдени в нито една публикация – нещо като похвален вандализъм. Колко протести се организираха, колко актьори си късаха ризите, напускаха, зовяха колегите си да напускат, обвиняваха ги в малодушие, и прочее и прочее. За някои от същите тези медии на промяната случаят Гюров още не съществува.

Каква е разликата между случая с Велислава Кръстева и Андрей Гюров? Кръстева е известна като публична личност и затова никой не можеше да я сбърка при придружаването на Доган. Тя обаче не взе думата, не каза нищо. И като пиар на Народния театър не тръгна да се защитава агресивно, а бе принудена незаслужено да напусне. В театъра няма вътрешна регулация, която да ѝ забранява да има политически убеждения и да ги изявява. Но въпреки това беше нарочена като причина за възникналата псевдокриза и принудена да напусне.

Пълна противоположност е Андрей Гюров. Той е задължен да бъде аполитичен по закон. Точно пренебрегвайки основен принцип за високия си пост, той посещава партийно събитие, членува, или не си дава труда да стори необходимото за да успокои обществото, че повече не заема позиции, които са несъвместими с длъжността му и т. нар. медии на промяната не обелват и дума. Няма протести. Общото правило е, че щом една две престижни медии на промяната не го напишат, значи не се е случило, което върши чудесна работа на телевизиите, които зад статута си на тежки гемии крият най-срамните зависимости и обвързаности на медийния ни пазар.

Придобиването на военна техника без конкурс на цени над пазарните и без изисквания за индустриално сътрудничество, при които част от разходите по придобиване да се върнат у нас под формата на работна ръка или технологии, вече не възмущава никого.

Участието ни в коалиция на желаещите да подкрепят Украйна в някакъв момент надхвърли границите и се превърна в доброволно сдаване на всичко без мисъл как и с какво ще се пазим ние, ако нещо се случи на нас.

Безотговорността, с която финансовият министър опитва да съсипе една от най-ефективните администрации под подчинението си, само за да може едно адвокатско лоби да се наиграе в дела, по които България е ответник за милиарди, е твърде сложна тема за широката публика и поради това му се разминава. До толкова, че скоро по тази линия може да претърпим дори по-големи загуби, отколкото по закъснелите заеми, наложени от бюджетите на Асен Василев, заради които лихвените ни разходи до момента надхвърлят милиард спрямо евентуалния им размер, ако се теглеха навреме.

Тези теми не могат да смутят половината от българските медии – тези, които сляпо предоставят подкрепата си за всяко ГМО, което повтори изтърканите и дори изпразнени от смисъл мантри на някогашната градска десница. Някога мълчанието и конформизма бяха срамна характеристика за медиите на Пеевски и Цветан Василев.

Днес срамът пада върху някогашните им опоненти. Въобще няма какво да се съмняваме. България може да не е във война, но медиите работят във военновременен режим. Истината няма значение, важно е как представяме страната, на която служим. Ако страната ни беше във война, щеше да бъде по-лесно, защото трудно някоя медия щеше да оцелее, промотирайки врага. Но сега, когато липсва консенсус за външнополитическата ни ориентация, интензитета, с който да я отстояваме (да, в НАТО и ЕС, но като Полша, или като Унгария) се превръща в разделителна линия за медиите. И колкото и да си говорим за четирихилядници, единственото очевидно е връзката между грантовете на „Америка за България“ и срамното напасване на редакционни политики, включващо безкритичност и мълчание на получателите.

Че Русия влияе, сигурно е вярно, както сигурно е вярно и, че корумпира медии, или отделни журналисти. Но до момента такава връзка публично не е изкарана, ако не броим шефа на едно НПО, който беше обвинен в шпионаж. Виждаме само продадената съвест на едната страна и това, кой плаща. От другата страна са твърденията на една чиновничка, родила нелепицата за съмнения в корупция, базирани върху търсене в „Гугъл“ и подозирана за изнасяне на класифицирани документи. Тя просто заяви, че някои взимали по четири хиляди и хоп роди се терминът „четирихилядник“. Само че, докато четирихилядникът я го има я го няма, грантоядът е тук.

Някога машини на комунистическата власт заглушаваха радиоизлъчванията на ВВС и „Свободна Европа“ на Български, а руските медии бяха добре дошли. Днес руските медии се заглушават, а западните са добре дошли.

Официозите, които дирят нови врагове на Тутраканската селищна система са нови. И понеже твърде голяма част от обществото не им вярва, те обвиняват руската пропаганда. Няма грам размисъл дали те самите не отиват твърде далеч в налагането на вносни ценности. Такива, за които и западните общества нямат консенсус помежду си, но тук се бърза да бъдат установени като догма. 

Неслучайно, в последните пет години доверието в медиите постоянно пада и това е глобална тенденция. Не само хората вярват по-малко, но и консумират по-малко медийно съдържание. Дори променят начина на консумация и традиционното отваряне на вестник или сайт намалява за сметка на целенасоченото търсене на информация по даден въпрос.

Защо расте недоверието в медиите вълнува мениджъри, собственици на компании и академици по целия свят. Да, това е глобална тенденция, която се потвърждава от редица проучвания.

Моето предположение е, че измежду многото фактори, като дезинформацията идваща не само от Русия, общата несигурност на хората, кому да повярват, и как да пресеят истината, стои дълбоко отчуждение от традиционните медии. Отчуждение, което се подклажда именно от отказа на компаниите да поднасят информация, която противоречи с редакционните политики.

Можем да си говорим колкото искаме, че медиите са куратори на истината. Че освен да установят фактите, те степенуват и най-важните, които си струва да бъдат поднесени на публиката. И е тяхно право да изберат една новина за представяне за сметка на друга. Но спестеното вече не остава скрито. И публиката има усет доколко спестеното е маловажно, или й се спестява нарочно. И колкото повече й се спестява по политически съображения толкова по-склонна е тя да не се доверява на старите си доставчици на информация за да търси нови. По-лошо от пристрастното отразяване на една тема е нейното премълчаване, защото най-честото е продиктувано от липсата на аргументи, с които пристрастието да се отстоява. Публиката в някаква степен е достатъчно интелигентна да си даде сметка за това и в крайна сметка е най-сериозната причина за отчуждаването е загубата на доверие.