Стефан Джендов: Хора и бизнес губят парите си в годината на Промяната

Стефан Джендов, „Гласове“

Един от често използваните показатели за вземане на решение за правене на бизнес е рентабилността на капитала. Той показва печалбата, която се получава от единица вложен капитал от бизнеса. Икономистите го определят като ключов инвестиционен показател, защото показва доходността на предприятието от всички извършвани дейности. Важен е както за собствениците, така и за мениджърите, които според неговата стойност правят изводи и препоръки дали той да бъде увеличен или пренасочен към други дейности. В същност една голяма част от бизнеса в България работи при средни нива на показателя от 10, най-много до 15%.

За съжаление обаче през изтеклата една година от май 2021 г. до момента българският бизнес не работи за себе си, а работи за безхаберието и джобовете на управляващите, които стават все по-безпардонни в последните месеци. Натрупаната инфлация от края на април 2021 г. до момента вече доближава 15%.

На пръв поглед тези данни биха могли да ни доведат до мисълта, че българският бизнес една година е работил покривайки само загубите от неконтролираната от правителството инфлация в България. Всъщност нещата са още по-трагични, защото инфлацията при производствените цени, която се измерва чрез така наречения индекс на цени на производител има много по-високи нива. Последните данни на НСИ, сочат че индексът на цени на производител за последната година е нараснал с 36,1%, а това означава, че българските фирми купуват суровините за продукцията си с 36.1% и ще могат да произвеждат със същия първоначално предвиден капитал за дейността си 36,1% по-малко продукция.

Тук на помощ на управляващите идва мантрата, че всичко това е провокирано от войната в Украйна, че проблемът е глобален и трудностите, пред които е изправен българския бизнес са привнесени. Всъщност това не е точно така, защото ускореният ръст на всички цени започна от пролетта и лятото на 2021 г. Освен това по-детайлният анализ на инфлацията при цените на производител сочи още нещо.

НСИ показва, че индексът се състои от цени на производител на вътрешния пазар и такива на международния пазар. Последните данни показват, че цените на производител на вътрешния пазар са нараснали с 45.2%, докато тези от международния пазар с едва 22.7%. Това от своя страна сочи, че проблемите в българската икономика са много по-големи от тези в останалия свят и че правителството допринася за 2 пъти по-голяма инфлация при цените на вътрешния ни пазар. Това още означава, че антиинфлационните мерки приети от настоящото правителство на промяната по никакъв повод на отговарят и не съответстват  на тези предприети от останалия свят.

Проблемът за бизнеса е още по-тежък, защото крайният пазар реагира на цените на производител с около 4-5 месеца закъснение. В този период често българските компании работещи и на местния и на външния пазар губят допълнително печалби и често продават под себестойност за да могат да реализират продукцията си. Единствено преносът на цените се случва много по-бързо при хранителните стоки и при горивата и именно заради това населението усеща най-силно ценовия натиск там. 

Населението също губи ускорено своето благосъстояние и покупателната си способност. Губят както ниско доходните групи, така и малката част от спестяващите. Тези, които имат спестявания и държат средствата си на нулеви или отрицателни лихви вече са загубили близо 15% от потребителската инфлация.  По данни на НСИ рязко се повишава линията на бедност, като в края на 2021 г., в сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 11.8%. По-конкретно в края на 2020 г. линията на бедност е била е 451 лв. а в края на 2021 г. е 504.

Настоящите инфлационни процеси и рязкото покачване на цените на горивата и на хранителните продукти през последните седмици вече изстрелват линията на бедност до нива от около 550 лв.  Изключително тежка е ситуацията при ниско доходните групи, защото инфлацията отчетена при хранителните стоки от малката потребителска кошница е 10,5% само за първите 3 месеца на настоящата година и продължава да нараства с ускорени темпове. Домакинствата теглят от спестяванията си за да могат да живеят, като размерът на изтеглените средства през последното тримесечие на 2021 г. е с 27.3% повече спрямо година по-рано.

Всички тези негативни тенденции се случват на фона на гръмките обещания на управляващото мнозинство за светло бъдеще. Те обещаха и включиха в закона за държавния бюджет икономически растеж от 4.8% и инфлация от около 5%. Обещаха и реален растеж на инвестициите в БВП от 11.7%, които да дойдат и да стигнат до бизнеса и населението още през тази година.  Обещаха да няма хора под линията на бедност.

Българинът до тук не получи нищо от обещаното, а напротив иззето му е бъдещето за години напред.

Населението и бизнеса получиха лъжи и кражби. Растежът на икономиката няма да клони към 5%. Всички макроикономически прогнози сочеха растеж от около 2%, преди заиграването с посредници-доставчици на природен газ и преди новия ценови удар при горивата. Инфлацията няма да бъде 5%, а ще бъде галопираща, измерваща се в двуцифрени числа. Тя ще продължи да се ускорява като бизнесът ще губи конкурентоспособност, ако изобщо продължи да работи на ръба на възможностите за съществуване.

Високата инфлация и спадът на инвестиции и потребление поставят държавата пред риск от стагфлация. Потреблението и покупателната способност ще спадат, а ниско-доходните групи ще са на ръба на оцеляването. Растежът на планираните инвестиции в действащия закон за бюджета ще се сринат с над 50%, а за достигнали средства до бизнеса от Плана за възстановяване и устойчивост не може и да се говори.

Меморандум с офшорни компании за сделки за батерии очертаха далавера за 1.2 млрд. лв. Нови зелени мощности на близки кръгове ще се облажат с парите от Европа. Средствата за възстановяване за бизнеса са пренасочени към финансови инструменти и кредити, които ще се изпълняват от близки кръгове. Всичко това се случи и на фона на изчезнали и изчезващи огромни средства, собственост на българския данъкоплатец. Още в края на предходната година изчезнаха от сметките в БНБ близо 500 млн. лв. предвидени за строежи на магистрали и инфраструктурни обекти. През декември 2021 г. бяха похарчени рекордните 9 млрд. лв., като 4 млрд. лв. от тях потънаха в неизвестна посока. Държавният дълг нараства ускорено като през кратки периоди от време се теглят по 500 млн. лв. В неясна посока изчезнаха 1.2 млрд. лв. иззети от правителството от Националната електрическа компании. Допълнително ще бъдат изтеглени и още близо 300 млн. лв. под формата на дивиденти. Дъщерните дружества на БЕХ от сектор енергетика ще плащат 100% дивидент и едва ли ще имат средства за заплати, а парите на българската енергетика ще текат в неясна посока. Ежемесечно ще изтичат по 100 млн. лв. в посока към посредници, доставчици на природен газ, което прави поне 1.2 млрд. лв. годишно.

Държавните фирми от военнопромишления комплекс в момента продават продукцията си през верига от няколко посредници. Вероятно предстои да бъде разработена и схема от посредници за доставка на бензин и дизел на цени доближаващи 4 лв. за литър.