Стефания Колева: Не чух нито един аргумент срещу директора на Народния театър

От Фейсбук профила на Стефания Колева

Като част от трупата на НТ „Иван Вазов“ и актьор гастролиращ в други театри като гост (това не ме обижда, защото СЪМ такъв), споделям написаното от колегите си Ana Papadopulu, Bilyana Petrinska, Joreta Nikolova, Vladimir Karamazov

Театърът е колективно изкуство. Експресивно, емоционално и много свързано с духа, чувствата и светоусещането. Живеем в общество, което моралът е просто дума, идеалите са химера, а култът към власт и лична облага - всичко. Това, което се случва в НТ е дума за всичко друго, но не и за театър.

Уважавам таланта и успехите на Сашо Морфов, Рени Врангова, Камен Донев, Валери Йорданов, Албена Колева, но не приемам позицията им. Това обаче явно автоматично ме прави враг, предател или човек без морални и етични ценности. Винаги съм била човек на диалога, но за периода на „Случващото се“ нито веднъж хората, които така жарко клеймят и обиждат не намериха сили да проведат среща с трупата за която „милеят“. Позволиха си да изказват мнение от името на всички без разговор, спекулирайки и манипулирайки ситуацията. Предполагам има причина и вярвам, че ще стане ясна.

Работила съм с директори, които не харесвам, била съм пред уволнение, била съм без работа заради избора си. Всички ние, актьорите от трупата работим с режисьори, сценографи, техници, осветители, работници…Това е общност. Когато си недоволен от нещо заставаш с доводи и водиш аргументиран диалог, търсиш разрешение на ситуацията, не тръгваш с мегафона да събираш „лайкове“, недостойно е, мерзко е. Едно нещо не разбирам. Не разбирам защо талантливият творец, не впрегне този гняв в правене на изкуство, вместо да храни новинарите и троловете? Дали няма по-голяма цел?

Театърът е конкретно място, но е и пространство в съзнанието на твореца и това пространство е само наше. То е продукт на отношението към това, което правим и в този смисъл — то е наша отговорност!

Трябва да се поема отговорност и никой от колегите ми, които подкрепят Васил Василев (не поради лична симпатия, а защото стои зад думата си и случва плана, с който се е захванал), не бяга от нея. Отговорността е тази, която ни позволява да ни има!

Колективната отговорност, е висш пилотаж — вместо всеки за себе си, всички заедно!

Мълчанието ни беше в знак на пиета и колегиалност към таланта, но всичко има лимит.