Стоян Радев: Балонът на почтените се е превърнал в най-токсичното място

От Фейсбук профила на режисьора Стоян Радев

Дело за реч на омразата - дело за клевета. Това е темата, която повдига налягането в балона на почтените през последните дни.

В продължение на повече от две години след 2020-а в същия този балон по мой адрес бяха разпространявани клевети, че това, което пиша в социалните мрежи, е платено от мафията. Че съм сменил гражданската си позиция изцяло, защото мафията ме е купила и аз вече не изразявам свободно собствени мисли и убеждения, а изпълнявам поети ангажименти срещу заплащане.

В балона на почтените клеветите се разпространяваха, разбира се, от почтените. Част от които мои добри познати и дори към онзи момент приятели. Беше не просто невярно, несправедливо и грозно, но и опасно с оглед на целия процес, в който общественият дебат се лишаваше от доверие и се захвърляше в калта.

Без изненада се оказа, че с най-голяма охота клеветите се разпространяват точно от хора, които по един или друг начин работят за определен политически кръг на заплата. Обслужват кръга медийно, с пиар услуги или и с двете под мотото “за светлото бъдеще”. Точно тези хора насъскваха облъченото от пропаганда стадо да сипе обиди под всяка моя публикация.

Децата ми, които попадаха на реките от помия, са ме питали защо позволявам да бъда обиждан така, това естествено ги разстройваше. Отговарях им, че въпросът не е дали аз позволявам, а че дотам се е докарал разговорът по важните теми в обществото. Защо не спреш да пишеш, ми казваха. И в това се състоеше най-същественото - дали личното огорчение от лъжите по мой адрес ще ме спрат да говоря.

Един психолог по време на пандемията публикува изследване посветено на масовите психози. Според него най-много 30% от хората попадат под властта на патологичната обсесия, но те започват да диктуват на всички останали как да се държат. Така двойно или тройно по-голямата част от населението се подвежда по истерията, без всъщност да я споделя, но не може и да й противостои. 

Защото психозата е свързана точно с това да се заклеймява всеки, които разсъждава извън догмата на групата, човек спира да има собствена стойност, той е ценен само като глас, пеещ в унисон с масовия хор. Известно е, че тоталитарните режими работят с това внушение и така оправдават репресиите си.

Но не трябва да се забравя, че макар да изглежда, че всички са облъчени, само не голям процент задава тона, а мнозинството следва. И затова са важни гласовете, те обикновено са съвсем малко, които не се отказват да припомнят този факт и отново да сочат към реалността, скрита от пушилката на психозата. Каквито и клевети да отнасят, колкото и обиди да се изсипват по техен адрес, те не трябва да спират.

За много хора изреченото от тях е спасителен пояс, въпреки че не го споделят публично от страх да не бъдат на свой ред линчувани. Но все пак това ги запазва от умопомрачението и дава шанс на обществото да се завърне към истинските ценности на съществуването.

Сегашната истерия покрай реч на омразата и поредната доза клевети е в духа на поговорките “каквото повикало - такова се обадило”, “ще жънеш, каквото си посял”, “ще сърбаш, каквото си надробил”. Защото точно балонът на почтените се е превърнал в най-токсичното място. Дано собствената му имунна реакция е достатъчна за детокс.