Страшна PR мъка гони президента, достойното слизане от трона не е работа за всеки

От Фейсбук профила на Диана Дамянова

Страшна PR мъка гони президента и просто показва, че достойното слизане от трона не е работа за всеки.

          В четириминутната си разходка до археологическия музей, който е буквално в двора на президентството, ограден от тв камери и ресорни журналисти, българският президент направи няколко, ама напълно противоречащи на здравата логика изявления, но всички те започващи с „Аз”.

         Най-симпатичното от тях разбира се беше „Аз докарах в България тази инвестиция” , разбирай съвместната инвестиция на България и Германия във военно-промишления комплекс.

        Явно н.в. президентът живее във времето на Съвета за икономическа взаимопомощ /колко хубаво, че никой вече не помни тази абревиатура/, когато държавни глави се договаряха  по развитието на различни икономически обекти. То и затова СИВ я докара дотам , де.

        Та…. икономическата инвестиция на германската фирма, която всъщност е съинвестиция се дължи на няколко фактора, към нито един от които има отношение президентската институция.

         Първо. Европа, леко изоставена от своя по-голям американски брат, прозря че трябва да умее да се защитава сама в случай на военна агресия. Лежането върху военната мощ на САЩ доведе Европа до  военно фиаско и затова /както обикновено в кратки срокове и често неуспешно/ Европата ще се опита да възстанови своята военна мощ – с много пари, орязани от други сектори и със съвместни дейности.

         Та именно такава съвместна и изгодна за двете страни е евентуалната инвестиция и наистина е добре, че някаква промишленост влиза в България

          Второ. България има доказан опит, образована работна ръка /ключово/ и не един и два успеха в развитието на военно-промишления комплекс, което особено през последните години  на война в Европа води до подем и приходи на държавата. Колко и какви и каква част от тях от „оттекоха”  в комисиони е друг въпрос.

          Трето. Поне привидната политическа стабилност, свързана с действието на редовно правителство в страната вече от 6 месеца. Защото първото и най-ключовото за чуждестранния инвеститор е икономическия /пряко зависим от политическия/ климат.

         Никой сериозен инвеститор, освен спекулант, не инвестира в страна с разклатена политическа система.           Напротив – инвеститорите бягат от такива, както в последните години направиха редица големи . Защото липсата на последователна политика към частния бизнес е именно това от което инвеститорите бягат като дявол от тамян.

          Та по коя от тези точки има някакво /ама каквото и да било/ касателство президентът Радев и неговото президентство.

          Той, който има ясно отношение към войната в Украйна като „специална операция”, той който смята че единственото решение на тази война е в преговори /и аз смятам така/, колкото и неблагоприятен да е за Украйна резултатът от тях / не смятам така/.

          Та към кое има отношение президентът Радев.

          Може би към  привидната политическата стабилност, която той ежедневно и ежеминутно клати, или пък към унаследеното производство във военно-промишления комплекс, или към решението на Европа да се въоръжава /най-после/

         Въпросът е, че започващото с „АЗ” изявление в стил „Аз договорих тази инвестиция в България”,  не отговаря на никаква – нито икономическа, нито историческа, нито политически логика.

          Или пък може би отговаря…. Защото президентът  разглежда себе си  като бъдеща изпълнителна власт.

          Но… затова ще трябва да премине през политическата цедилка, през мазните борби на българския политически терен и едва тогава, ама малко ще трябва и избори да спечели/ , президентът може да се окаже в изпълнителната власт.

         Да, много беше сладко /вероятно и много доходоносно, поне като имаме предвид Боташ/ да владееш цялата власт- хем да си баща на нацията, хем да си падре на правителството, хем да управляваш вътрешната политика, хем пък и външната.

          Но, със създаването на правителство през януари, Борисов сякаш сложи прът в този процес.

          Както и, че тандемът Пеевски-Борисов смята да управлява дълго, поне достатъчно дълго, за да стопи рейтинга на Радев, който само два месеца след слизането си от власт ще фейсне реалността с рейтингите.

          Затова усилията на Радев за предсрочни избори ще са силни, дори непремерени.

          Към това се стреми и съветската агентура в страната и затова движението за спасяване на лева ще достигне до екстремални действия, действия при които заливането с червена боя на европейски институции ще ни се види детска приказка.

         Да свалят есента правителството се готвят и пп-тата, които преминават от „въоръжен неутралитет в преки военни действия” още в първите дни на септември.

         И ако има някаква пробойна в решимостта на правителството да устои на всичко това, то това е изключителния страх на Борисов от улични бунтове и протести, които ще изобилстват през есента.

   Стремежът на Борисов, който има „недовършена работа” в изпълнителната власт и откровено се стреми към нея, може да бъде попарен от бурната политическа есен, където залогът на всички участващи е голям .

          На президентът – неговото политическо бъдеще, на възраждането и съпътстващите го величия – доверието на задграничния им партньор към тях като рушителна сила, на пп-тата – цялото им политическо  бъдеще.

 А факторът Пеевски?

 За него знаем само, че не го е страх.