Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Табаков: Когато войната приключи – независимо как – Украйна просто няма да има нужда от НАТО

Мрежата

Табаков: Когато войната приключи – независимо как – Украйна просто няма да има нужда от НАТО

Табаков: Когато войната приключи – независимо как – Украйна просто няма да има нужда от НАТО - Tribune.bg

От Фейсбук профила на международния анализатор Мартин Табаков

Разбирам и приемам за резонни съображенията на мнозинството държави-членки на НАТО, когато те казват, че не можем да приемем Украйна в тази ситуация. Най-малкото това би било нечестно спрямо Грузия, която, въпреки че също има териториален проблем с Русия (Абхазия и Южна Осетия), поне на територията й не се водят активни бойни действия.

В същото време обаче разбирам и неудовлетворението на самата Украйна от тупането на топката с членството ѝ и поредното му отлагане в перспектива. Когато войната на територията ѝ приключи – при това, независимо как! – Украйна просто няма да има нужда от НАТО. Ако Киев победи в този конфликт, Русия – без да изчезне, просто няма да бъде същата. Понеже войната в Украйна е колкото определяща за тази страна, толкова и за самия режим на Путин. Авантюрата на въпросния означава, че той е сложил всичките си яйца в една торба и ако тя падне и те се счупят, Москва ще бъде ангажирана да се занимава със себе си, доколкото загубата й в Украйна ще отключи вътрешно-политически процеси (с военно измерение, каквито са стандартите на федерацията; тогава всеки втори руснак ще се превърне в Пригожин, пълзящ към Москва от различни посоки). Ако пък Русия надделее в този конфликт и успее да инсталира подчинен и марионетен режим в Киев, очевидно, че темата за членство в НАТО ще отпадне автоматично.

С други думи, и да спечели, и да загуби войната, Киев еднакво вече няма да има нужда от членство в Алианса. Здравото тяло не се нуждае от ваксинация, когато току що е преборило вируса. Обратното, когато вирусът е победил тялото, трупът също няма нужда от ваксинация. Това е най-недалновидното в текущата позиция на НАТО: Алиансът предлага на Украйна членство при приключване на конфликта (при отминаване на пандемията), т.е. да инжектира със сигурност вече здраво тяло (при победа на Киев) или труп (при победа на Москва). Тази метафора, разбира се, има своите ограничения, но целта й е именно да оголи парадоксалните измерения на текущата позиция на НАТО.

Без да съм специалист по темата си мисля, че е възможен вариант, който да е по-достоверен от актуалното поведение на Алианса и в същото време да е по-удовлетворяващ за украинците. И той е НАТО да разшири обема на подкрепата си спрямо Украйна. Но не само в рамките на осигуряването на боеприпаси, танкове и артилерийски системи (и бойна авиация евентуално). НАТО трябва да направи и следващата стъпка. Ако досега Алиансът предоставяше средства, да започне да осигурява и пространство. Тоест: да разреши ползването на своята логистична инфраструктура за опериране на текущите потребности на Украйна – транспортни артерии, бази и летища. При такъв сюжет Украйна ще получи стратегически резервоар, който ще е на практика недостъпен за Русия; Москва ще бъде поставена в ситуацията да не може да се движи по една част от ригна, на който се опитва да се боксира. И осторожно ще следи от коя страна на украинско-полската граница ще таргетира германски Леопард.

Поради географския и идеологически фактор, това могат да бъдат държави като Полша и Литва. Тези две страни, заедно с Украйна, формират Люблински триъгълник, иницииран през 2020-та година и стъпващ на Люблинската уния от XVI-ти век. Трудно ми е да повярвам, че Русия би взела решение за удар по Варшава или Вилнюс, защото това вече ще означава война с НАТО, от която Владимир Путин ще загуби не просто Украйна, но и Русия. Когато в края на миналата година падна ракета на територията на Полша (макар и руска, но оперирана от Украйна), от Кремъл побързаха да кажат, че „не са нанасяни удари по цели в близост до украинско-полската държавна граница с руски средства за унищожаване”.

Още повече, че осигуряването на стратегически резервоар на Украйна е така или иначе поне частично реалнo и към този момент: Полша вече е един от транспортните хъбове, от които Киев получава част от предоставяната й военно-техническа помощ. Не виждам особен ентусиазъм у Кремъл да предприеме нещо по въпроса и това е добра новина, защото кореспондира с наличието на някакъв остатъчен акъл. Новият елемент обаче ще бъде от по-дълбоко естество. Например, разположените ПРО на държавите-членки на НАТО в близост до Украйна да поемат ангажимента да охраняват и нейното небе; при реабилитирането й бойната авиация на Украйна да излита и каца също от територията на държави-членки на Алианса.

Давам си сметка, че това биха били не просто смели, но и рискови решения. Но те не просто ще предоставят допълнителна сигурност и възможности на Украйна, но и ще отнемат от Владимир Путин илюзията, че от него зависи изхода на войната във въпросната страна. Вече е добре документиран живият и веществен страх, който тогавашният агент на КГБ Владимир Путин е изпитал при обсадата от германците на централата на КГБ в Дрезден. Ако подобен психологически профил разбираше от добро, нито тогава Путин щеше да е в Германия, нито сега – в Украйна.

Всъщност агресията на Русия спрямо Украйна не оставя кой знае какъв избор на НАТО. Това не означава обаче, че самите ние трябва да чупим правилата си. Ерго, считам съображенията за членството на Украйна в НАТО в тази ситуация за резонни (иначе първият изстрелян руски куршум или ракета, паднала на територията на Украйна, ще активира чл. 5-ти, а това, поне на теория, ще доведе до война между НАТО и Русия). Но ако Алиансът осигури споменатия по-горе стратегически резервоар на Украйна, дали ще има такава война вече ще зависи от Москва. И тогава тя ще бъде мотивирана повече, отколкото е днес, да търси (така любимия й, но все изплъзващ й се) мир.


Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Хороскоп

Анкети

АНКЕТА: Как ще гласувате на предстоящите избори на 9 юни?
Покажи резултати Скрий резултати