Талев към Петков: Внасянето на закона на КПКОНПИ ще е погазване на законността и правовия ред

От Фейсбук профила на Любомир Талев

ЗАКОНИТЕ, ГОСПОДИН ПРЕМИЕР!

В опит да отклони вниманието от изтъкнатите от Станислав (Слави) Трифонов причини за напускане на четворната коалиция: готвено национано предателство по отношение на Република Северна Македония и фактически фалит на държавата, за които опозицията говори от повече от година, Премиерът Кирил Петков (ПКП) заяви, че истинската причина било нежеланието на партията на шоумена ИТН нежелание да се реформира КПКОНПИ, и с присъщия си скаутско-комсомолски ентусиазъм обяви: „Още утре внасяме закона на КПКОНПИ.“

Щях да подмина без коментар тази поредна коалиционна драма (да си спомним, че в предишния парламент ИТН бяха тези, които не желаеха да правят правителство с ПКП и Асен Василев, защото по техните думи им били твърде леви, ПКП излъгал за канадското си гражданство, а Асен Василев бил съден от съдружника си за кражба на интелектуална собственост, в отговор на което Асен Василев пък предприе съдебни действия), ако не беше поредната демонстрация на въпиещо непознаване или незачитане на българските закони от страна на ПКП.

В случая става въпрос за непознаване на законодателния процес и тъй като за разлика от премиера една немалка част от професионалната и академичната ми реализация е свързана именно с този процес, не мога да не коментирам въпросното изказване.

Нормотворческата дейност в Република България се урежда от Закона за нормативните актове (ЗНА) и указа за прилагането му. Съгласно чл. 26, ал. 2-5 ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието. Срокът за предложения и становища по проектите, публикувани за обществени консултации, е не по-кратък от 30 дни. При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък от 14 дни. След приключването на обществената консултация и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения.

Доколкото към днешна дата не е налице стартирала процедура по обществени консултации на законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) или за изцяло нов антикорупционен закон, дотолкова действието, което утре може да бъде предприето по закон, е публикуването на такъв законопроект за обществени консултации с 30-дневен срок, а не внасянето му от страна на Министерския съвет в Народното събрание.

Евентуално внасяне в утрешния ден от страна на МС на законопрект, който не е преминал през процедура по обществени консултации, би представлявало поредно нарушение на Закона за нормативните актове от страна на изпълнителната власт. Друг фрапантен пример в тази насока беше ликвидирането на специализираното правосъдие, станало след като срокът за обществени консултации бе съкратен до 14 дни без никаква мотивация какви изключителни случаи налагат това, и с оценка на въздействието, която не отговаряше на изискванията на ЗНА.

Това едва ли би било особена изненада, имайки предвид, че настоящото управление бе заченато с нарушаването на Конституцията от страна на ПКП, който излъга относно двойното си гражданство, и премина през системно погазване на законите, вкл. арести на лидери и активисти на опозицията, обявени за незаконни от съда. Но би трябвало сериозно да накара българските граждани да се замислят дали такъв тип управление е нужно и полезно за страната.

Разбира се, описаната по-горе процедура би могла да бъде заобиколена посредством внасянето на законопроекта от народни представители от проправителственото (вече) малцинство - изискването на ЗНА за обществени консултации не важи за депутатски законопроекти. Доколкото става въпрос за законопроект, изработен от Министерския съвет, а не от отделни народни представители обаче, такова заобикаляне и то по отношение на законопроект от такава обществена значимост обаче би представлявало поредното погазване на законността и правовия ред в България.