Талев за мораториума: Мотивите на КС звучат като присъда над сформираното в срамното мнозинство на „Братството на почетните“ на президента

От Фейсбук профила на юристът Любомир Талев

Със свое решение № 10 от 28 септември 2021 г. по конституционно дело № 8/2021 г., образувано по искане на 60 народни представители от коалиция ГЕРБ-СДС, Конституционният съд с мнозинство от 11 гласа на нула се произнесе, че: „Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет изпълнява функциите си в условията на чл. 111, ал. 3 от Конституцията, на други държавни органи, установени от Основния закон и на съдебната власт.“

По този начин, въпреки че отказва пряко да се произнесе по конституционосъобразността на решението на 45 Народно събрание от 22 април 2021 г. за налагане на мораториум върху определени действия на държавните органи с аргумента, че същото е прекратило действието си с назначаването на първото служебно правителство на президента Румен Радев и на това основание е прекратил делото в тази му част, Конституционният съд на практика се е произнесъл - мораториумът  противоречи на основни принципи на Конституцията, каквито са принципа за разделението на властите (чл. ???? и принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1), част от който е и приципът за разделението на властите.

Мотивите на Конституционния съд звучат като присъда над сформираното в срамното 45 НС  мнозинство на „Братството на почетните“ на президента (ИТН, БСП, „Демократична България“, ДПС, ИСМВ, днешни ИБНИ). Мнозинство, което се оказа много силно в рушенето, вкл. и в нарушаването на Основния закон, но неспособно на нищо съзидателно: било то приемането на закони в интерес на българските граждани (с изключение на измененията в Изборния кодекс, обслужващи тяснопартийните им интереси), било то излъчването на редовно правителство, ползващо се с парламентарна подкрепа. Преценете сами:

„в конституционната правова държава парламентът трябва да търси решения, които да задоволяват изискването за прозрачно управление в рамките на конституционния модел на разделение на властите, а не инцидентно и по съображения за политическа целесъобразност да ограничава предвидени в Конституцията правомощия на висши органи на държавата“

„Парламентарно решение, с което се спира временно изпълнението на нормирани в закон правомощия на държавни органи игнорира същностно изискване на принципа за законност, според което във всичките си актове и действия Народното събрание трябва да се подчинява на действащото законодателство и влиза в остро противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.“

С други думи, осъден е опитът на формираното под размахания юмрук на Разединителя на нацията „Братство на почтените“ да превърне Народното събрание в гротескна карикатура на революционния Конвент от времето на якобинската диктатура, отрекъл разделението на властите и узурпирал цялата власт в държавата, или на комунистическите легислатури, които съгласно конституциите от 1947 и 1971 г. бяха обявени за върховни органи на държавната власт, а всички останали държавни органи им бяха подчинени.

Затова е време на изборите на 14 ноември да кажем сбогом на всички политически сили, които се опитват да разрушат създадения с Конституцията на Република България правен ред и да ни върнат във времената на болшевизма, както и на техния главен вдъхновител и подстрекател - резидента Румен Радев!

П.П. Дълго се чудех коя точно снимка да избера за илюстрация на този текст. Можеше да бъде размаханият юмрук на Радев, вдъхновител депутатите от пропрезидентското мнозинство да нарушат Основния закон на страната. Или на другарките Корнелия Нинова и Мая Манолова, внесли предложенията, които се превърнаха в основа на противоконституционния мораториум. Или на адвоката (ще рече и юрист) Николай Хаджигенов, който по време на заседанието от 22 април убедено заявява, че „мораториумът в този му вариант не е противоконституционен“. Или на Христо Иванов - Бойкикиев, също бивш адвокат (ще рече пак юрист), макар и с многобройни дисциплинарни наказания от органите на адвокатурата, превърнал борбата за правосъдна реформа и правова държава в единствено оправдание на политическото си съществуване. Но се спрях на този кадър с великолепния Филип Станев като илюстрация, че кралят е гол или поне със скъсани дънки и това състояние трябва да бъде прекратено възможно най-скоро.