Тази година ни показа, че трябва много да се замислим какво си пожелаваме

Мартин Димитров, Фейсбук

Тази година се оказа по-страшна и от лекоатлетка от ГДР. Още като тръгна виждаш, че ще те смаже с 200, но въображението ти е прекалено бедно, за да си представиш какво всъщност е способна да ти причини.

Всичко ни се случи през тази година. И нищо не ни се случи през тази година.
Сигурен съм, че на миналата Бъдни вечер никой не си е казал: "Хей, не искам да има пандемия!". По-скоро всички си пожелахме да сме здрави, богати и щастливи, каквото и да означава това. Никой не си пожела да няма пандемия, защото нямаше пандемия. Това е като с войната: да няма война си пожелават само онези, които живеят във война.

Само че, докато ние броим нечетни ястия, а хипстъри месят погачи по древните рецепти на бабите си, този свят продължава да бъде едно доста неуредено място, в което хора продължават да ядат прилепи и само с една хапка могат да зачеркнат както коледните ти молитви, така и рецептурника на баба ти.

Тази година ни показа, че трябва много да се замислим какво си пожелаваме. Ще е чудесно желанията ни да надхвърлят дребнавите мечти, свързани с битовата ни уредба, както и с това Бог зорко да бди над предстоящите ни сделки. Желанията и пожеланията ни трябва да са много по-емпатични.

Тази година много невярващи загубиха близки. И много вярващи загубиха близки. Умряха скептици. Умряха оптимисти. Умряха хора, които си носиха маските. И всички тези хора заслужаваха днес да са с нас. На тази Коледа ще има болезнено много празни места.

Тази година трябва да ни научи, че всички ние трябва да спазваме общи правила. Дори и да не ги харесваме, дори и да ги намираме за глупави. Тази година трябва да ни научи, че само когато се пазим един друг, тогава можем да се опазим. И да се спасим един друг.

Тази година поискахме промяна. И тя не се случи. Ще ви призная нещо, което сигурно мнозина няма да приемат - освен погубеното време и енергия, нищо кой знае колко драматично няма в неслучилата се промяна.

Защото, промяната не се случва с пожелания, тя се случва с усилия. Тя не е празнична магия, а системно и ежедневно излизане извън зоната на комфорт. Промяната е много повече от протест, истинската промяна е начин на мислене.

И никой не казва дали усилията ни за промяна са били малки или големи - това няма особено значение. Очевидно е, че усилията на всички ни трябва да са повече. И трябва да приемем това, ако искаме промяна.

Сега, като си прочитам статуса, не звучи като статус, особено подходящ за навечерието (което е сутринта) на Бъдни вечер. Затова: да си пожелаем повече смелост, повече кураж и да бъдем повече заедно. И да бъдем всички заедно: достатъчно хора изгубихме през тази година.