Телевизиите дават журналисти под наем за фирмени събития. Доколкото разбирам, синоптичките често струват по-скъпо

От Фейсбук профила на журналистката и писателка Мария Касимова-Моасе

„Репортери без граници“ тази година ни изкачиха на 71 място по свобода на словото. Миналата година бяхме на 91-во, така че сега сме рипнали с цели 20 позиции.

Не крия, че този „овчарски скок“ ме озадачи.

Не само защото се чудя как изобщо е възможно да прескочиш ей така цели двайсет степени в нещо толкова специфично и деликатно като свободата на медиите. Не разбирам как това се случва при положение, че ежедневно виждам - като ползвател на информация, а и като медиен човек - как медийната свобода се гъне като захарен бонбон на топло и как това не се приема за болно, за симптом, а за „нов начин на работа“.

В този „нов начин на работа“ вече инфлуенсърите са ни най-малкият проблем. Те са такива, каквито са - рекламират памперси, вино, петзвезден хотел и трактор в рамките на един ден, пишат кратко и често неграмотно, живеят, за да направят снимка и пост и повърхностното отношение към нещата им е база. Няма лошо - като бързооборотна стока стоят на касата и дават съдържание, което най-вероятно изобщо не си търсил и не те интересува, но го грабваш в последния момент и ти не знаеш защо.

Тази кохорта от хора, посветени на фабрикуването на каквото и да е съдържание, стига то да носи харесвания и съответно пари от рекламодатели, е все по-разпознаваема и даже малко патетична. Защото вече познаваме хора, които не просто си показваха гащите, новите спални и ваканциите, ами дори забременяха и родиха деца, за да прихванат, дето се казва, и една поредна  огромна пазарна възможност за инфлуенсърстване - хранителни добавки за бременни, клиники, спортни програми и хранителни режими, дрехи за „бъдещи мами“, а пък после колички, кошарки, столчета, памперси, играчки, храни и... диети за родилки, фитнес програми, козметика, психология...

Намирам това за малко тъжен, но осъзнат избор. Избор да си онлайн клакьор и нищо повече. Което, след когато няма други претенции, е достойно.

По-големият проблем в свободата на словото е, че вече много от големите и уж престижни телевизии и радиа са се превърнали в агенции, които поддържат популярността на определени хора, като ги правят водещи на нещо, а после ги „разцъкват“ по различни хонорарни скали за каквото иска пазара - конферансие на корпоративно събитие, водещ на бал на абитуриенти, аниматор на честване на кръгла годишнина на шефа, „звезда“ в уикенд с тиймбилдинг и фирмен коледен купон...

По-високоплатени са съответно онези, които най-често са на екрана или пък са си секси по природа. Така срещу определена (от телевизията) сума можеш да си поръчаш известен журналист - водещ на новини, на сутрешен блок, на публицистично или забавно предаване - да ти води нещо си. Можеш, разбира се, да си поръчаш и синоптичка, но, доколкото разбирам, те често струват по-скъпо от журналист. И понеже телевизиите все повече се занимават с отдаването на журналисти под наем за подобни събития, всъщност са рекламни агенции, които обаче си имат национален ефир, за да си поддържат популярността на „играчите“. Чудно!

Няма лошо едни определени журналисти (не политически!) и водещи да работят и нещо такова и да си изкарват по някой допълнителен лев. Когато това се случва през телевизията  обаче, то косвено влияе на най-важното нещо - независимостта. Защото зависима е медията, която работи много повече, за да обслужва пазарни търсения и да се съобразява с тях, отколкото да доставя вярна информация и да прави обективни разследвания.

В този смисъл тя зависи не само от определена политическа група или течение, с което, както знаем, отдавна се съобразява, но и от - най-общо казано - тоя, дето плаща. Е как да кажеш после, че еди коя си фирма е в тежки схеми и не си плаща данъците например, като някой от топ журналистите ти е водил преди половин година коледния ѝ купон?! И тя, разбира се, добре си е платила за това.

Икономическата зависимост на медиите е нещо, което познавам отдавна. Преди десетина години отмениха в последния момент участие на моя приятелка адвокатка в престижна телевизия, където трябваше да разкаже как лизингови компании правят схеми с автомобилни вносители в ущърб на клиенти, купили кола на лизинг. Причината беше, че банката и лизинговата компания се оказаха двата джоба на едно и също сако, а пък банката рекламирала в телевизията. И ако телевизията разкаже за измамата, на която вероятно десетки хора са били подложени, банката щяла да си оттегли щедрото рекламно перо...

Случаи такива много, защото никой никога не образова във и не извоюва за медиите принципна свобода, въпреки рекламодателите. И не работИ за създаването  на подобна култура и сред самите рекламодатели, които да имат респект към медийната независимост и да не си позволяват да налагат изисквания към обективността на едно съдържание. Медията дори е редно да бъде коректив за подобна "допълнителна" работа на своите журналисти и да не приема участия, които биха довели до зависимости.

Тъкмо напротив. Сега проблемът е още по-голям, защото се „пласират“ журналисти. И по-лошо -  самите журналисти - къде подпрени от финансови нужди, къде от неразбиране на глобалния проблем - нямат нищо против. И с пълна сила водят купони, присъстват за тежест на компромисни  събития, дори рекламират каквото падне през личните си профили. Което си е чиста проба инфлуенсърство, покачено на медийно ниво и ползващо национален ефир.

Та 71 място по медийна свобода... Ми, като са ги анкетирали дали са свободни на работните си места, какво биха могли да кажат журналистите инфлуенсъри?! Нищо! Че сме си окей ще кажат, разбира се. Да му мислят онези останали малко сайтове, медии и професионалисти, които оцеляват под политически, икономически и психологически натиск, защото все още вярват, че задължение на журналистиката е да бъде независима по всякакъв начин. И които все още вярват, че не всичко е за продан.